 | Близки хора Публикувано от Administrator на 15.02.2021 @ 10:39:30 (35 четения) автор: presian_penchevТя не усещаше, че говори много, но това му харесваше.
-Знаеш ли, Анди, това беше най-готината тренорвка, която съм имала. Много се радвам, че се записах на каланетика, след всяка тренировка се чувствам направо страхотно! – каза Ана.
Домовете на хоратаПубликувано от anonimapokrifoff на 01.07.2020 @ 10:32:32 (120 четения) автор: bql_stihЛампичката светна. Хенри Фин стана от леглото и отиде до прозореца. Всяка сутрин се радваше на прекрасен изгрев. Именно затова се премести да живее в тази къща, точно до планините. Гледката наистина му харесваше. Постоя така около десетина минути, пое си дълбоко дъх и влезе в банята.
Прокълнатото ковчеже - крайПубликувано от Administrator на 12.06.2020 @ 13:43:17 (113 четения) автор: go4o4. Варна
Следобедното слънце напичаше приятно на варненския централен плаж. Сега имаше по-малко хора, отколкото сутринта, когато не можеше да се разминеш от тях. Невена наблюдаваше Митко, който си играеше на пясъка.
ОгледалоПубликувано от Administrator на 07.05.2020 @ 21:53:04 (123 четения) автор: antoan1antoanСъбуждане. Не бързам да си отварям очите. Имам кафе. Нека се насладя на излежаването. А после - цигарата и кафето. Очите си държа затворени. Чувам кънтящи стъпки и разговори. Край мен минават хора. "Къде съм?" - питам се. Още държа очите затворени. Ще устискам.
Последното предупреждениеПубликувано от Administrator на 19.01.2020 @ 13:13:21 (155 четения) автор: KBoianovВълшебното мигане на светлините на командното табло на кораба. Рик не би дал нищо от това. Старият капитан на кораба „ Арго Познатата миризма на гума и метал, равномерното мъркане на йонните двигатели.” се облегна доволно в креслото си. Всъщност- беше дал доста от себе си за този уют. Участник в потушаването на бунта в мините на Титан, той беше загубил десния си крак и око. Бионичните протези заместваха загубата, но той никога нямаше да участва като кандидат за полета до Орион. Сега летеше на транспортен кораб, който с годините бе превърнал в свой дом.
ДжулПубликувано от Administrator на 27.12.2019 @ 12:16:46 (112 четения) автор: centscheГлен седеше на масата подпрян на лакти с длани, обхванали горната част на главата му. Мислеше. Аналитично. Почти оплешивялото му теме лъщеше в хладна пот. Очите шареха от предмет на предмет, но не виждаха нито хладилника, нито печката – най-малко мивката... шареха по траекторията, където неговата жена – вещицата всеки божи ден изпълняваше ритуалната си магия.
Андрей и Панайот, трета частПубликувано от Administrator на 27.09.2019 @ 18:13:49 (182 четения) автор: LeoBedrosian„Трябва да има авариен режим – мисълта му се стрелва по спомените от института – защо не го откривам, по дяволите!? Дали пък не е в тая настройка – продължава трескаво да натиска въображаеми сектори от малък, мобилен екран – Хибернация, заспиване, блокиране, автоматизиран стоп, Състояние на Сигурност!
| | |
|
До утре в 42 » показани 32494 от 50000 заявени |
Публикувано на 21.04.2021 @ 14:38:25 (20 четения)
автор: flood » раздел: Хумор и сатира
Напоследък избягвам да пиша. Изобщо – избягвам да живея. Не е защото съм мъртъв. Такъв съм по рождение. Но ме кефи да избягвам. Ето например – избегнах погледа на един циганин и той опита да ме удари с кьопавата си ръка в автобус № 42, знаете го, возилото, дето води циганите към София, а софиянците ги отвежда във „Филиповци“ – сещате се, нали?
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|