Лампичката светна. Хенри Фин стана от леглото и отиде до прозореца. Всяка сутрин се радваше на прекрасен изгрев. Именно затова се премести да живее в тази къща, точно до планините. Гледката наистина му харесваше. Постоя така около десетина минути, пое си дълбоко дъх и влезе в банята.

 ( пълен текст » още 30174 знака | коментирай | оценка: няма ) 

4. Варна

Следобедното слънце напичаше приятно на варненския централен плаж. Сега имаше по-малко хора, отколкото сутринта, когато не можеше да се разминеш от тях. Невена наблюдаваше Митко, който си играеше на пясъка.

 ( пълен текст » още 40369 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ЧАСТ ІІ

Морето не мълчи бездушно.
Морето е самата смърт,

 ( пълен текст » още 30701 знака | коментирай | оценка: няма ) 

ЧАСТ І

„Живея в ъгъла на тоя свят...”
Борис Христов

 ( пълен текст » още 62774 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Събуждане. Не бързам да си отварям очите. Имам кафе. Нека се насладя на излежаването. А после - цигарата и кафето. Очите си държа затворени. Чувам кънтящи стъпки и разговори. Край мен минават хора. "Къде съм?" - питам се. Още държа очите затворени. Ще устискам.

 ( пълен текст » още 5515 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Вълшебното мигане на светлините на командното табло на кораба. Рик не би дал нищо от това. Старият капитан на кораба „ Арго Познатата миризма на гума и метал, равномерното мъркане на йонните двигатели.” се облегна доволно в креслото си. Всъщност- беше дал доста от себе си за този уют. Участник в потушаването на бунта в мините на Титан, той беше загубил десния си крак и око. Бионичните протези заместваха загубата, но той никога нямаше да участва като кандидат за полета до Орион. Сега летеше на транспортен кораб, който с годините бе превърнал в свой дом.

 ( пълен текст » още 17027 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Глен седеше на масата подпрян на лакти с длани, обхванали горната част на главата му. Мислеше. Аналитично. Почти оплешивялото му теме лъщеше в хладна пот. Очите шареха от предмет на предмет, но не виждаха нито хладилника, нито печката – най-малко мивката... шареха по траекторията, където неговата жена – вещицата всеки божи ден изпълняваше ритуалната си магия.

 ( пълен текст » още 12153 знака | коментирай | оценка: няма ) 

„Трябва да има авариен режим – мисълта му се стрелва по спомените от института – защо не го откривам, по дяволите!? Дали пък не е в тая настройка – продължава трескаво да натиска въображаеми сектори от малък, мобилен екран – Хибернация, заспиване, блокиране, автоматизиран стоп, Състояние на Сигурност!

 ( пълен текст » още 7520 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

- Скъпи, довечера ще пътувам до Ница, трябва да придружавам пратката с картини за тамошната изложба. Натоварена съм с организирането и охраната. Докато трае изложбата, ще останат колегите, а аз ще се върна утре вечер с другата стрела. Другия месец ще пътувам отново да ги приберем.

 ( пълен текст » още 15748 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

„Имам дом. Вярно, че е високо в планината, че е каменен и до него се стига трудно, но си е мой дом, съграден, облагороден и населен единствено от мен. А от днес и от металния ми съквартирант, който прие с равнодушие факта, че ще живее в каменна ниша, оградена от три страни с естествена скала. Фасадата съм я иззидал от плоски каменни плочи, споени с естествен хоросан от близкия пясъчник.

 ( пълен текст » още 7885 знака | коментирай | оценка: 5 )