Споменът – цигулка, плаче и не млъква.
Споменът – далечен присмехулен град.
И жена, която с някого си тръгва
от един среднощен гаров ресторант.

 ( пълен текст » още 500 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

... през девет – зад десетите баири, във къщата завръщам се по мрак,
а VEF-чето на дядо все тъй свири, забравено в прегрелия контакт,
завесите жълтеят – все тъй вехти, и вредом виснат ленти за мухи,
и сякаш чувам – дядо сурка чехли през дворчето със цветните лехи,
асмичката край плевника колтучи и кръсти се – дано да завали! –

 ( пълен текст » още 701 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... и аз не знам защо държи ме Бог
все още жив на Синята планета,
дали защото дадох му оброк? –
да съм братле на ятото врабчета,
да овладея птичия език,

 ( пълен текст » още 764 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... а есента ми праща тайни знаци, пред мен забила в пясъка пети –
морето чорли въ́лна на дараци, вълна̀та в центрофуги я върти,
и плажът – цял на вили-мотовили, проскърцва изпод моя мокасин,
и гларусите – сиви ескадрили – пикират върху мъртвия делфин,
спасителчето търка с едра шкурка чадъра от проклетата ръжда,

 ( пълен текст » още 688 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... когато бях на тридесет и седем, гледачката на боб ми обеща,
че ще си пукна праведен и беден, тъй както гол дошъл съм на света,
животецът си мина – и замина, два века извъртях – като насън,
и с простичката моя окарина ви свирех аз, подпрян на някой пън,
по-мъдър от гигантските секвои в Канада, във Австралия и САЩ,

 ( пълен текст » още 718 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Над житената тиха бездна
увисна като плод луната
и своята шевица звездна
обточи юли край нивята.

 ( пълен текст » още 760 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Светът е бил библиотека,
достъпен звездният атлас.
Отпил ли е един от вас
от мъдростта на вековете?

 ( пълен текст » още 440 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

От малък съм си труден за разбиране.
И тъй ще ме опее дядо поп –
не различих изварата от сирене
и лещата – от простия бял боб.

 ( пълен текст » още 1000 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... тъй както котето в панера
се кротва тихо на кълбо,
а ти прелистваш – не от вчера,
край него томче на Рембо,
и стине тъпата ти пица,

 ( пълен текст » още 891 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... да имах мъничко талант – и, гушнал своята китара,
щях просто да съм музикант на варненската жп-гара,
щях да си дрънкам от зори, и под пробягващия припек
във шапката ми не пари – а злато! – щеше да се сипе,
щях дом и челяд – и Жена, да храня с мъчните си ноти,

 ( пълен текст » още 698 знака | 2 коментара | оценка: 5 )