тъжно е поне

 ( пълен текст » още 54 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Водата разплита косите си и къпе очи в утрото. Облаците се оглеждат в нея като душите на ангели и я молят за прегръдка - поне за миг. Водата затваря очи, скрива се в перата на облаците и заспива в прегръдките на зениците им като дете в люлка.
— Може ли да те прегърнем нежно – питат те и слизат ниско над планината.

 ( пълен текст » още 1524 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... в море сред празните рапани
потъват две-три каравани.
В небето гларус тъжно грака

 ( пълен текст » още 191 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Нейде в копривата

 ( пълен текст » още 51 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

Бързаш ли за някъде? Недей!
Дори вселена да взривиш ще се забрави

 ( пълен текст » още 287 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

защото „няма ненаказано

 ( пълен текст » още 49 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

***
Смъртта е другият бряг на живота.
***
Не може да си живял, без да си умрял.

 ( пълен текст » още 163 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Планината разплита кадифени коси и прегръща градчето като майка свое любимо дете. Мисълта ми свива криле и се сгушва в гнездото на спомена. Хубаво ѝ е да стои там. Споменът е топъл, като чаша чай в зимната привечер. Топлина се разстила глътка по глътка в душата ми и тя засиява като светулка в копринения мрак на времето.
— Как да надникна над кадифените мигли на боровете? – прошепвам жадно.

 ( пълен текст » още 1260 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Искам ми се да ме събличаш
и да ме обичаш

 ( пълен текст » още 65 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

• Жоре, какво правиш, маме?
- Нищо.
• Жоре, защо не се обаждаш?
- Няма нищо ново.

 ( пълен текст » още 169 знака | 1 коментар | оценка: няма )