На един вечерен залезен пейзаж,
чер жребец пасеше времето...
Гривата му вятъра разпръсваше
над нестинарска огнена стихия,
чиито въглени догаряха в страдание.

 ( пълен текст » още 608 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Вятър раздуха
пожара в гората.
Пламъците му
облизаха крайните
къщи на пусто село.

 ( пълен текст » още 152 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Облаците напоени с черен туш -
след миг ще плиснат едрите сълзи.
Години вече аз не съм ти чужд -
не се плаши - към мен се притисни.

 ( пълен текст » още 376 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Никола Тесла (10 юли 1856 – 7 януари 1943)
Място на раждане: Смилян (Австро-Унгария), днешна Хърватия.

 ( пълен текст » още 4869 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Прекарах водата през огъня,
три пъти я изпарих,
хляб черен замесих,
погача не нагласих.

 ( пълен текст » още 693 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Животе, поспри се!
Накъде с това шеметно темпо, припряно?
Нали виждаш,

 ( пълен текст » още 630 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Кръст от пепел

Бягам. Дърветата шепнат, предаващи си ужасните новини, които нося.
Тихо е в рилските селения. Само препускащото ми сърце се опитва да изкачи стръмната пътека към пещерата.
Тежко е. Дисагите с книги убиват дясното ми рамо. Намествам ги от двете си страни като кон, плувнал в пот.
Страшно е. Страх ме е от ятаганите на арнаутите. Страх ме е от лумналите пламъци, поглъщащи като хала Рилската обител. Писъците на монасите още ехтят в ушите ми. Аз съм 12 годишно момче, а трябва да надбягам самия страх...

 ( пълен текст » още 15009 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Дари ме паякът с отрова
и в люлка сложи ме да спя,
но стегна люлката окови
над мен без никаква борба.

 ( пълен текст » още 777 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Щом се отдалечиха достатъчно, Елизабет издърпа ръката си и се отдръпна от страшника. Този път той не се опита да я хване отново, може би осъзнал, че е прекалил. А може би ръмжащия от рамото й Франк имаше нещо общо.

 ( пълен текст » още 9637 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Небето над Загреб раздигаше своите облаци и отваряше път на жарките лъчи. Усещаше се предстоящият преход между лято и есен, който настъпваше с всяко следващо утро. Мале́на се разсъни. Някой съвсем плахо открехна вратата на купето. Възрастен мъж, държейки поднос ѝ поднесе чай. Тя му благодари с вежлив поглед и отново облегна уморената си глава върху дебелото стъкло. В съзнанието ѝ изплуваха бледи петна, които тя едва успяваше да съедини в един общ пъзел.

 ( пълен текст » още 3197 знака | 1 коментар | оценка: няма )