Планински гърбици се извиват с усещането за къснопролетен дъжд. Илион отдавна е история написана от слепец. Сократ е изпил чашата безсмъртие, широкочелият философ е в изгнание все още. И никой нищо не иска да знае. Буйни, реките от върха, пълноводно тичат надолу надолу, сгорещени и стремглави млади жребци подир пъргави кобилки пръхтят ли пръхтят. В изпаренията на бездънните рилски езера, духът на Беинса Дуно вдишва паневритмия издишва бяла хармония. И ръждиво от нетърпение слънце срамежливо гали голи хребети, млади гори и росни поляни.
Януарска пролет пукна. Слънце грее, деца пищят, девойки се кикотят по пейките, младежи ги опипват плахо, баби и дядовци тракат в щастлив ритъм с ченета и всичко е толкова любовно и ведро, че ти иде да изтичаш до моста на влюбените, да се покатериш на парапета и да изкрещиш на случаен минувач „Обичам те!“,
... някъде линейката пищи, сигурно за мен пищи, любима,
главната ми лекарка си ти! – и съм благодарен, че те има,
нямам нужда от диазепам, стига ми това – да си до мене,
в мен един човек ужасно сам в сънищата мои нощем стене,
Вървиш по улиците – непознати улици с непознати здания – само имената и то не всички, ти подсказват, че някога този град е бил твоят град, в който по твоите улици са минавали твоите хора.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13872
Онлайн са:
Анонимни: 388
ХуЛитери: 1
Всичко: 389
Онлайн сега:
.JPG)
