Първо попадна на някаква папка..Вътре бяха некролозите.Върху първия имаше снимка на дядо Добри.-брат на дядото на мъжа.

 ( пълен текст » още 4582 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Всяка сутрин се събуждам чист,
щом ми пейне трети път петела,
как ухае млякото с ориз! –
в мамината кухня – на канела.

 ( пълен текст » още 755 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Веднъж, само веднъж съм ходил до това село. Пътя до там съм забравил...
Стигнах до това място случайно. Търсех една изгубена овца от стадото. Въпреки че познавах планината като дланта си, за това село нищо не знаех. Смрачаваше се, мислех вече да се връщам. А овцата – вълците я яли! Седнах на един камък, за да си почина. Нощният вятър поклащаше нежно върховете на дърветата с ръка, като на любяща майка. Листата прошепваха мистериозно на неразбираем език. Неусетно се спускаше хлад от Балкана. Може би скоро щеше да завали ...

 ( пълен текст » още 2285 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Когато пристигна беше на разведиляване.През годините бяха свързали планинските колиби с бетонови пътища.Неговото село беше от другата страна на баира.Когато влезе го посрещна мъртвешка тишина.

 ( пълен текст » още 6752 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Автор: Ристо Ячев, Македония

В сухия предел на моята душа
на заминаване все си мисля

 ( пълен текст » още 3025 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Ще рукне нова светлина...
О, как обичам светлината!
Димящи облачни ру̀на
мъгливи чергила отмятат.

 ( пълен текст » още 631 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Вее вятърът бездомен.
Скита в мрака неразбран.
Търси той мига съдбовен –
от любовен грях огрян.

 ( пълен текст » още 366 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... отказвам да повярвам, че светът
брутално се променя пред очите ми,
че радостите стават все по-кът,
мечтите ни – без жалост! – запокитени,
че вредом хора с маски – без лица,

 ( пълен текст » още 878 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Аз вече се намирам в тази възраст, когато истинският здрав сън ме напуска още по първи петли и след това трудно изпълвам със смислени неща времето си през деня. Най-бавни и отегчителни са часовете до шест, защото сутрините, макар и летни, са студени и предпочитам да лежа на топло под завивките. Божествената тишина помага на самотата ми да си побъбри в тъмното, необезпокоявана от никого. Получава се нещо като Хамлетов монолог, но не достатъчно изискан поетично, за да продължи дълго, а и съдържанието му в повечето случаи ми се струва глупаво. Затова просто се наслаждавам на малкото топло пространство, което никой не може да ми отнеме.

 ( пълен текст » още 11513 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Ела на брега,искам да се сбогувам с теб,
не аз,не ти,бог така пожела.
Откъсни най-красивото цвете,ти знаеш кое
и ми го подари за последен път.

 ( пълен текст » още 788 знака | 1 коментар | оценка: 5 )