(из цикъла „Вицове в рими”)

Един способен, талантлив поет –
от скромност псевдонима му ще скрия –

 ( пълен текст » още 475 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

... дали защото пия прясно мляко, или защото хапвам си локум,
от ден на ден младея все по-яко! – на бицепси, на трицепси и ум,
със моята разлюшкана походка, чар, сексапил, финес и адски тен,
изляза ли из парка на разходка, девойчиците тръгват подир мен,
преследват ме, красиви антилопи! – мен, стария и грохнал вече лъв,

 ( пълен текст » още 694 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Горят ме пламъци изгубени,
претоплят кухи коловози.
Сърцето ми е буца пръст,
в съня ми блудстват скорпиони.

 ( пълен текст » още 369 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Притча за роба

Било преди няколкостотин лета,
живеел той - роб, посред роби,

 ( пълен текст » още 2134 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Мартенски сълзи
на първия топъл дъжд.
Блестящи ручеи-

 ( пълен текст » още 158 знака | коментирай | оценка: няма ) 

12686.За да мълчиш грамотно трябва много да четеш.
12687. Когато се замислим какво да правим може да изпуснем нишката на мисълта.
12688. Много често щом се замислим се забравяме.

 ( пълен текст » още 318 знака | коментирай | оценка: няма ) 

поддържане на фюзелажа
албум скосяване
поръсени пигмент

 ( пълен текст » още 316 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Не изпитвам любов, нямам вяра, не храня надежда.
А е Нова година и всяка секунда е зов.

 ( пълен текст » още 642 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Сутринта, стояща не твърде далеч от предишната вечер, изпрасках една. Тя се оказа съвсем до мен и чакаше да се събудя, сякаш, за да я довърша. А не помних, че съм я започвал. Сутрин винаги съм горещ, но тази беше хладна. Не, не беше ледена, но течението на нощното лято през прозорците й бе попречило да се стопли.

 ( пълен текст » още 633 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Бях много млада, едва на шестнайсет години, когато съдбата ми обърна гръб. Беше ранна пролет. Пътувахме към родното село на баща ми със семейния москвич. Баща ми си подсвиркваше весело, докато въртеше волана, а майка ми се бе зачела в някакво списание. Аз лежах на задната седалка и дремех. Беше ми едно такова хубаво, спокойно.

 ( пълен текст » още 10739 знака | 1 коментар | оценка: няма )