Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | ... още една приказкаПубликувано от alfa_c на 07.01.2012 @ 19:13:11 (323 четения)автор: yd ПРИКАЗКА ЗА САМООЦЕНКАТА
Имах по-голям брат, който обичаше да помага и щом обещаеше, помагаше и се побиваше на главата си, за да изпълни обещанието си и зарязваше всичко друго, дори мама и мен.
Коледа, Зимата и Буквите 10Публикувано от Administrator на 31.12.2011 @ 18:16:50 (550 четения)автор: azzurro Зимата бързаше да събере мокрите си, изцапани снежни поли. Чакаше я доста работа, но все пак каза две студени думи за благодарност на пустинята. Буквите се сбогуваха с новите си приятели и им обещаха пак да се срещнат.
Обратно назад на всички им беше познат пътят до самолета. Латинските букви ги чакаха с готови билети и много въпроси как е минала мисията.
Проклятието на затвораПубликувано от aurora на 28.12.2011 @ 09:59:33 (422 четения)автор: sradev Прокълнат е затвора и всичките му обитатели са прокълнати. Най-страшното проклятие тежи върху Вечният затворник.
Коледа, Зимата и Буквите 9Публикувано от alfa_c на 27.12.2011 @ 12:32:44 (445 четения)автор: azzurro Всичко свърши. Свърши със залеза на слънцето. Последните му лъчи се спуснаха от върха до основата му и изчезнаха навътре в пустинята. Буквите изведнъж се събудиха, сякаш невидимо перо мина покрай очите им. "А" се изправи, наметнала пурпурния си плащ и зачака. Окото блестеше със странна светлина в тъмното. Всички се събраха близко и плътно до колоната. Тя излъчваше топлина, която ги успокояваше. Йероглифите зашепнаха нещо тихо и бързо, а буквите кимаха. Чу се само: "да тръгваме!".
Коледа, Зимата и Буквите 8Публикувано от alfa_c на 24.12.2011 @ 19:57:42 (479 четения)автор: azzurro Разпери големите си черно бели крила и докосна с тях младата щъркелица, нещо като знак на посвещение. Развълнувана и щастлива тя му разказа всичко. Искаше от него да даде съвет, нали беше най-старият, а това означаваше знание и мъдрост. До тук се справиха, но от тук нататък не знаеха как да постъпят, дори и буквите, които бяха с тях, не бяха наясно. Щъркелът слушаше, наклонил на една страна главата си. След разказа, бавно започна да крачи край двата големи колоса, където се събираха за срещи. Това бе особено място за тях. Преди път, винаги идваха тук. Ако някой ги наблюдаваше отстрани би си помислил, че птиците и камъкът нещо си говорят. Имаше нещо вярно, но хората не разбираха, за тях това бяха само едни обикновени птици и едни стари статуи. Щъркелът разбра всичко - имаше за какво да се тревожат. Помисли и каза:
Японски приказки –зимни вълшебства 3Публикувано от viatarna на 22.12.2011 @ 23:19:49 (903 четения)автор: Caniko Последните няколко години бяха отминали неусетно. Покорен от магията на дисертацията си беше забравил за света около себе си. И в този първи ден на Новата година почувства прегръдката на самотата. Тя не беше нежна и уханна, не носеше топлината на една друга, опияняваща прегръдка …
Коледа, Зимата и Буквите 7Публикувано от viatarna на 20.12.2011 @ 10:00:58 (422 четения)автор: azzurro Котката пъргаво скочи на преваза и погледна.
- О, да, - обади се къщата, - връщат се! - и отвори широко врата.
Първа влезе „Ъ”, запляска с ръце и завика :
- Каква изненада, каква изненада, вижте кой е тук!
След нея напираха останалите, а най- отзад запристъпваха щъркелите. Изведнъж къщата се изпълни с радостна глъч. Замириса на вкусни меденки, които „К” предложи на всички да се почерпят.
Имало едно време една бедна вдовица, майка на пет деца. Толкова голяма била сиромашията й, че бял ден не виждала. Не можела да си намери работа и само веднъж в седмицата я викала една чорбаджийка, нейна комшийка, да й меси хляба, а за труда й и коричка хляб не й давала да занесе на децата си да ядат.
Коледа, Зимата и Буквите 6Публикувано от Administrator на 17.12.2011 @ 11:27:52 (464 четения)автор: azzurro Буквите продължаваха да спорят и да кроят планове. Свраката почука, но никой не отговори. Тя, обаче, си имаше свой стар номер - върна се, потърси камък и го пусна от високо. Той затропа по покрива, затъркаля се и вдигна достатъчно шум. Буквите скочиха.
Коледа, Зимата и Буквите 5Публикувано от alfa_c на 15.12.2011 @ 08:55:06 (487 четения)автор: azzurro Не след дълго усетиха, макар и слабо, като тънка нишка, една от магнитните линии, заловиха се за посоката и тръгнаха напред.
- Хей, къде ни водиш? - чу се роптаене.
- След мен! Побързайте преди да изчезне следата!
| | |
|
Гвоздей » показани 35180 от 50000 заявени |
Публикувано на 01.11.2012 @ 08:29:39 (338 четения)
автор: severianin » раздел: Поезия
Намерих гвоздей – стар, прастар, библейски,
от тези, за разпятие ковани,
но моят край не е земя юдейска –
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|