ПРИКАЗКА ЗА САМООЦЕНКАТА

Имах по-голям брат, който обичаше да помага и щом обещаеше, помагаше и се побиваше на главата си, за да изпълни обещанието си и зарязваше всичко друго, дори мама и мен.

 ( пълен текст » още 2065 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Зимата бързаше да събере мокрите си, изцапани снежни поли. Чакаше я доста работа, но все пак каза две студени думи за благодарност на пустинята. Буквите се сбогуваха с новите си приятели и им обещаха пак да се срещнат.
Обратно назад на всички им беше познат пътят до самолета. Латинските букви ги чакаха с готови билети и много въпроси как е минала мисията.

 ( пълен текст » още 7102 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

Прокълнат е затвора и всичките му обитатели са прокълнати. Най-страшното проклятие тежи върху Вечният затворник.

 ( пълен текст » още 1653 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Всичко свърши. Свърши със залеза на слънцето. Последните му лъчи се спуснаха от върха до основата му и изчезнаха навътре в пустинята. Буквите изведнъж се събудиха, сякаш невидимо перо мина покрай очите им. "А" се изправи, наметнала пурпурния си плащ и зачака. Окото блестеше със странна светлина в тъмното. Всички се събраха близко и плътно до колоната. Тя излъчваше топлина, която ги успокояваше. Йероглифите зашепнаха нещо тихо и бързо, а буквите кимаха. Чу се само: "да тръгваме!".

 ( пълен текст » още 9282 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Разпери големите си черно бели крила и докосна с тях младата щъркелица, нещо като знак на посвещение. Развълнувана и щастлива тя му разказа всичко. Искаше от него да даде съвет, нали беше най-старият, а това означаваше знание и мъдрост. До тук се справиха, но от тук нататък не знаеха как да постъпят, дори и буквите, които бяха с тях, не бяха наясно. Щъркелът слушаше, наклонил на една страна главата си. След разказа, бавно започна да крачи край двата големи колоса, където се събираха за срещи. Това бе особено място за тях. Преди път, винаги идваха тук. Ако някой ги наблюдаваше отстрани би си помислил, че птиците и камъкът нещо си говорят. Имаше нещо вярно, но хората не разбираха, за тях това бяха само едни обикновени птици и едни стари статуи. Щъркелът разбра всичко - имаше за какво да се тревожат. Помисли и каза:

 ( пълен текст » още 12494 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

      Последните няколко години бяха отминали неусетно. Покорен от магията на дисертацията си беше забравил за света около себе си. И в този първи ден на Новата година почувства прегръдката на самотата. Тя не беше нежна и уханна, не носеше топлината на една друга, опияняваща прегръдка …

 ( пълен текст » още 3805 знака | 11 коментара | оценка: няма ) 

Котката пъргаво скочи на преваза и погледна.
- О, да, - обади се къщата, - връщат се! - и отвори широко врата.
Първа влезе „Ъ”, запляска с ръце и завика :
- Каква изненада, каква изненада, вижте кой е тук!
След нея напираха останалите, а най- отзад запристъпваха щъркелите. Изведнъж къщата се изпълни с радостна глъч. Замириса на вкусни меденки, които „К” предложи на всички да се почерпят.

 ( пълен текст » още 12271 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Имало едно време една бедна вдовица, майка на пет деца. Толкова голяма била сиромашията й, че бял ден не виждала. Не можела да си намери работа и само веднъж в седмицата я викала една чорбаджийка, нейна комшийка, да й меси хляба, а за труда й и коричка хляб не й давала да занесе на децата си да ядат.

 ( пълен текст » още 9108 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Буквите продължаваха да спорят и да кроят планове. Свраката почука, но никой не отговори. Тя, обаче, си имаше свой стар номер - върна се, потърси камък и го пусна от високо. Той затропа по покрива, затъркаля се и вдигна достатъчно шум. Буквите скочиха.

 ( пълен текст » още 14724 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Не след дълго усетиха, макар и слабо, като тънка нишка, една от магнитните линии, заловиха се за посоката и тръгнаха напред.
- Хей, къде ни водиш? - чу се роптаене.
- След мен! Побързайте преди да изчезне следата!

 ( пълен текст » още 11291 знака | 2 коментара | оценка: 5 )