Живял някога един малък човек - толкова малък, че не го забелязвали и стъпвали отгоре му. И от това шапката му била много смачкана. И фасонът му бил смачкан.

 ( пълен текст » още 1505 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

Много отдавна през един топъл есенен ден, една розовобузеста маймуна и един жълт рак се забавлявали на брега на реката. Както се разхождали се случило така, че ракът намерил оризова кнедла, а маймуната - семка от каки.
Ракът вдигнал кнедлата и я показал на маймуната:
”Виж какво хубаво нещо си намерих!”
Тогава маймуната вдигнала семката и казала:
”Аз също си намерих нещо мно-о-ого хубаво! Виж!” - Ох, как обичала плодовете на какито. В сърцето ù избуяла завист, която трябвало да роди коварен план.

 ( пълен текст » още 11425 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

"налей две халби от каквото пиеш и в галоп"

Вечерната прохлада спусна глас
край огъня, морето и камата ти.

 ( пълен текст » още 2805 знака | 12 коментара | оценка: 5 ) 

изгубените пръсти
във захарната къща

 ( пълен текст » още 170 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Честит първи юни - ден на детето!

Там, във старата дъбрава
дъб гигант се извисява –
двадесет и седем метра.

 ( пълен текст » още 1253 знака | 29 коментара | оценка: няма ) 

- Оф! - въздъхна Ко Та Рак. - Някой ми е задигнал панталона!
- Хъм - сънено изсумтя Но Щен Вълк. - Ти нямаш панталони.
- Е, нали и аз това казвам - с усмивка сви рамене котакът. - Няма ми ги, някой ги е взел...
- Оффф - въздъхна и вълкът. - Кога ли ще престана да ти се връзвам...?

---

 ( пълен текст » още 1651 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Преди безкрайно много време хората били щастливи и не познавали тъгата. Те живеели в други пространства а домовете им били прекрасни златни балони.

 ( пълен текст » още 2917 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Защо ни раздели, о, свят безумен,
нима от мрака ти не се роди
действителност - сълзи, беди.
Къде е чудото.
Какво си ти.

Някога, много отдавна, когато още реалността не познавала нощта и мрака, навсякъде царувала светлината.

 ( пълен текст » още 5388 знака | 6 коментара | оценка: 5 ) 

Преди много години в една гъста гора, покрай горската пътека се извисявал строен и величествен бор, обсипан с прекрасни шишарки. Но три от тях били по-различни от останалите, понеже Майката природа незнайно защо ги украсила с други цветове. Най-малката била златна, средната - бяла, а най-голямата – лилава.

 ( пълен текст » още 1424 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Един момък получил в наследство от родителите си голяма нива. Запретнал ръкави той и се хвърлил на работа, както си знаел и можел. От изгрев до залез слънце не спирал да размахва из полето мотиката.

 ( пълен текст » още 3171 знака | 1 коментар | оценка: няма )