ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация
ХуЛитери:
 Нов: Darsy
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14243
Онлайн са:
 Анонимни: 851
 ХуЛитери: 2
 Всичко: 853
Онлайн сега::: hixxtam
:: BoboDux
Календар
| П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
| |
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | | 28 | 29 | 30 | |
|
|
|
[ добави събитие ] | Кутия за Бижута (4)Публикувано от viatarna на 23.05.2012 @ 23:25:20 (589 четения) автор: MilvushinaПродължение на част 2
- Виж какво нося, Зигмунда!
- Сладкиш? Дай го тук. О, много е вкусен!
Кутия за Бижута (3)Публикувано от aurora на 23.05.2012 @ 09:55:40 (506 четения) автор: MilvushinaПродължение
ЧАСТ ВТОРА – ЗВЕЗДЕН ПРАШЕЦ
В следващите няколко месеца момичетата се възползваха от всяка възможност да се усамотяват в стаите си по едно и също време. С всяка изминала седмица те научаваха нови думи и ставаше все по-лесно да разговарят. Така Елвира научи, че светът на Зигмунда се наричал Магнус и почти целият бил покрит с океани и реки. Хората живеели на големи острови и полуострови свързани с канали и мостове. Магьосници като Зигмунда имало навсякъде и техният статут бил равен на този на лекарите, адвокатите и учителите.
Кутия за Бижута (2)Публикувано от alfa_c на 21.05.2012 @ 21:41:22 (577 четения) автор: MilvushinaПродължение на 1 част
По обяд на следващия ден, обаче, кутията все още не беше напуснала тоалетката, а до вечерта любопитството надделя над страховете. Много внимателно и предпазливо Елвира повдигна капака и надникна. В огледалото видя само собственото си уморено лице и рошава коса. Остави кутията отворена докато си легна, но така и не се случи нищо зловещо.
Кутия за БижутаПубликувано от viatarna на 20.05.2012 @ 23:07:56 (701 четения) автор: MilvushinaЧАСТ ПЪРВА – КУТИЯТА С ОГЛЕДАЛОТО
(Англия, 1928 г)
Сър Ридли се предаде пред молбите на децата си да ги заведе на панаира, а в къщата се възцари весело оживление. На сутринта петимата се качиха заедно в новия семеен автомобил, а когато пристигнаха на панаира там вече се беше събрала тълпа. Децата се повозиха на въртележката няколко пъти, позяпаха акробатите и жонгльорите, а накрая се спряха пред сергията със сладки.
Приказка за NikitaПубликувано от viatarna на 12.05.2012 @ 17:52:33 (424 четения) автор: vorfaxxНа гости, ала не при баба
за дълго, ала отпуска не пуснах
тайно, че ми се отдава
и не града, света напуснах.
Малката цигулака хранеше с най-хубавия ечемик птиците в градината си. Истината е, че в задния двор, тя тайно отглеждаше ечемик, затова можеше да привлича птици отвсякъде – най-екзотични и шарени, най-сладкопойни и галени.
Японски легенди - Принцесата с божураПубликувано от viatarna на 25.04.2012 @ 11:41:10 (1559 четения) автор: Caniko На север от Киото, отвъд планината Хигашияма е езерото Бива. За вечни времена кристалните му води са съхранили легенди и предания. В нощ на пълнолуние на южния му бряг в парка с диви божури мистично възкръсва легендата за любовта на принцеса Айя.
Луда светлинаПубликувано от alfa_c на 18.04.2012 @ 09:29:30 (418 четения) автор: jollyrogerЛуда светлина Луната
(луда-подлудяла)
разпилява над Земята,
та развиделява...
Междугалактически разговорПубликувано от alfa_c на 16.04.2012 @ 18:10:06 (491 четения) автор: lukluk521РАЗГОВОР МЕЖДУ ЕДНА ЗВЕЗДИЧКА, КОЯТО НЕ СЕ ЧУВСТВА ДОБРЕ В СВЯТА ВСЕЛЕНА, НО НЕ СМЕЕ ДА Я НАПУСНЕ, И ЕДИН ПРАТЕНИК ОТ ДРУГА ВСЕЛЕНА
Пратеникът: - Здравей, Звездичке. Как си? Какво си правиш?
Песента на капчуцитеПубликувано от viatarna на 11.04.2012 @ 16:23:57 (374 четения) автор: lepidopteriaГлъчката от дипломирането още не беше стихнала, когато бащата на Мишо сложи ръка на рамото му. Младият полицай го погледна учудено. Тежките вежди на този баща сякаш се бяха надвесили над очите му като облаци. Такива често ги беше виждал младежът, от времето когато и баща му бе бил полицай, когато службата му го бе преследвала и в уюта на дома им, когато лошотията бе застигала съня му, а завистта бе сядала на масата му. Тези очи, скрити под
| | |
|
Песента на капчуците » показани от заявени |
Публикувано на 11.04.2012 @ 16:23:57 (374 четения)
автор: lepidopteria » раздел: Приказки
Глъчката от дипломирането още не беше стихнала, когато бащата на Мишо сложи ръка на рамото му. Младият полицай го погледна учудено. Тежките вежди на този баща сякаш се бяха надвесили над очите му като облаци. Такива често ги беше виждал младежът, от времето когато и баща му бе бил полицай, когато службата му го бе преследвала и в уюта на дома им, когато лошотията бе застигала съня му, а завистта бе сядала на масата му. Тези очи, скрити под
|
|
|
| |
 | |  |
 | |