Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | ПетъкПубликувано от alfa_c на 27.02.2013 @ 20:22:38 (425 четения)автор: libra Навън се разсъмва, небето изсветлява, мирише на прах, като в лятна утрин, а е само края на февруари,
Наздравици от небесния скайпПубликувано от alfa_c на 25.02.2013 @ 09:52:13 (293 четения)автор: pc_indi - Хей, Трифоне... И ти ли през стобора,
подал глава, надничаш към света?
- Надничам, Валентине, що да сторя...
Подрязах днес вселенската асма...
Мечтата на Оног (4)Публикувано от hixxtam на 08.02.2013 @ 09:55:55 (555 четения)автор: Milvushina Продължение от Мечтата на Оног (3)
Майсторът леко удари с чукчето си парчето желязо върху наковалнята, а Оног стовари тежкия си ковашки чук на отбелязаното място.
- По-леко! – смъмри го Манфрид. Отвън се чу конско пръхтене и той добави: - Пфу! Само ме прекъсват! Момче, поддържай огъня! И да почистиш саждите преди да съм се върнал!
Мечтата на Оног (3)Публикувано от viatarna на 17.01.2013 @ 18:49:42 (417 четения)автор: Milvushina Продължение от Мечтата на Оног (2)
Оног се вълнуваше. Това, че ризата и панталоните му миришеха целите на кашав домашен сапун, беше резултат от часовето упорито търкане в коритото. Чистите дрехи, обаче, нямаше да стигнат, за да изглежда достатъчно спретнат. Ето защо той взе няколко тлеещи въгленчета от печката, пъхна ги в тежката желязна ютия и много старателно изглади ризата си, а след това колоса бялата й якичка. Облече всичко и се огледа от глава до пети в пукнатото старо огледало на двора.
Рицарят без броняПубликувано от Administrator на 13.01.2013 @ 12:37:56 (319 четения)автор: LeeAnn Имало едно време една Принцеса, която била очарователна, пленителна и омайна. Тя живеела в най-високата кула на замъка си, далеч от хорската суета и близо до залеза. Толкова близо до залеза, че известно време това била единствената топлина, която очите на Принцесата срещали. И добре, че било така, иначе не само частица от сърцето й щяло да се превърне в стъкленица…
Джовани и черният лебедПубликувано от hixxtam на 11.01.2013 @ 09:05:17 (524 четения)автор: pc_indi Почти всяка сутрин Джовани ставаше много рано, отваряше широко зелените капаци на прозорците и вдишваше с пълни гърди свежият алпийски въздух. След сутрешният тоалет слизаше бързо по дървените стъпала до трапезарията, грабваше бутилките за мляко, които баба му беше приготвила и хукваше по тясната калдръмена уличка към дома на млекаря.
Мечтата на Оног (2)Публикувано от alfa_c на 09.01.2013 @ 15:16:08 (503 четения)автор: Milvushina Продължение от Мечтата на Оног (1)
Няколко часа по-късно малкият полу-орк почука на вратата на къщата, където живееше ковача.
- Какво правиш тук, Оног?
- Мама много благодари за чудесната яхния, госпожо Амелия. Тя връща купата и изпраща това за вас. – Момчето протегна ръка към жената. В торбичката му имаше топла чорба и суров ябълков пай. – Съжалявам за пая. Мама ме остави да го опека, но ме хвана страх да не го прегоря.
Мечтата на Оног (1)Публикувано от viatarna на 04.01.2013 @ 23:15:52 (812 четения)автор: Milvushina На приятелката ми Елена Димитрова, защото нейната мечта е и моя мечта.
Откакто се помнеше, Оног знаеше, че е грозен. Знаеше го, защото майка му все му го повтаряше, а и дори да не беше така, можеше да го прочете в очите на хората. Оног нямаше руси коси като другите селяни, а рядка, тъмна четина, която покриваше темето и врата му. От рождение грубата му кожа имаше нездрав зеленикаво-сив оттенък. Долната му челюст бе силно издадена напред, а хлътналите му очи бяха твърде големи и твърде черни, за да бъдат човешки.
| | |
|
Гвоздей » показани 39959 от 50000 заявени |
Публикувано на 01.11.2012 @ 08:29:39 (338 четения)
автор: severianin » раздел: Поезия
Намерих гвоздей – стар, прастар, библейски,
от тези, за разпятие ковани,
но моят край не е земя юдейска –
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|