Тъжен, мрачен, хладен ден. А уж краят на май беше. Никакво слънце, сутринта някаква закъсняла слана се изсули от ниското небе и покри ниските долчинки под къщата му в покрайнините на града. Изпусна ранния автобус и хвана втория, който обичайно по това време беше претъпкан. Остана правостоящ до последната спирка и нямаше как да се заеме с любимото си занимание – да чете книжка или списание. Много държеше на това.

 ( пълен текст » още 4839 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Малкият проплака в съня си, обърна се на другата страна и отново заспа. Жана, стресната от детския плач, се надигна сънена от леглото. Тишината я успокои и тя си помисли, че само така й се е сторило. Отпусна се отново в сладостно предусещане за сън, като едва забележимо се усмихна.

 ( пълен текст » още 4496 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

В съседния кабинет се чуваше говор. Изглежда лекарят даваше инструкции на някого. Старият часовник на стената тихо цъкаше, отмервайки секундите на чакане. Младата жена, която лежеше на медицинската маса, се надигна внимателно на лакти и погледна през вратата на балкона. Животът навън си течеше в нормалния ритъм, сякаш нищо не се бе променило. Тя измъкна пакетче с влажни кърпички от джоба на сакото си и се зае да избърше размазалия се от сълзите грим.

 ( пълен текст » още 9096 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Скоро щеше да е. Той предчувстваше, че тя скоро ще му каже. Не знаеше кога точно ще го направи, но вече имаше представа от това, което предстоеше. Чувствата им с времето се промениха, виждаше се, че не се задълбочават и, че взаимоотношенията им буксуват на едно имагинерно ниво, където всичко беше измислено.

 ( пълен текст » още 2969 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Идвайки на свиждане на майка си, която бе със сменена тазобедрена става, Павел забеляза, че се е появила нова пациентка. Вече две от трите легла в стаята бяха заети – крайните. Новата лежеше до прозореца, чиито щори не пропускаха почти никаква светлина. Беше в сянка и чертите на лицето й не се виждаха ясно.

 ( пълен текст » още 11669 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Докато групата мъже сядаше около масата, се чу:
- И гледахте ли последните серии на „Игра на тронове“? – явно не се бяха виждали няколко седмици, а може и месеци.
- Да, да, гледахме ги. Келнер – пет бири. – нареди Васо Винагижадния, отпусна се на неговия трон, пардон стол, и продължи - Могат да бъдат оприличени всякак - от много тъпи до страхотни.

 ( пълен текст » още 6863 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Сънувах нещо, но го забравих веднага щом чух пронизителния звук от алармата на часовника. Сутринта беше слънчева. Разтворих прозорците. Стаята се изпълни с шума на преминаващите автомобили. Приятно топлият свеж въздух ме разбуди съвсем. Имах достатъчно време да се подготвя за работа и да стигна навреме.

 ( пълен текст » още 8463 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Вихра бе уморена и изнервена, така че не й бе до приказки, но виждайки ухилената физиономия на Тихомир и приканващото му махване, се приближи. Нищо не пречеше да побъбри с някой познат, бездруго не й се прибираше вкъщи. С Тихомир бяха бивши съученици и едно време често ходеха по купони заедно. Той по принцип бе свястно момче, само дето имаше отвратително чувство за хумор. Но, може би, предвид ситуацията, той щеше да си спести хапливите забележки и, по изключение, да се държи джентълменски. Или дори да прояви капчица загриженост.

 ( пълен текст » още 8685 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В този мразовит декемврийски ден на Рождество Христово двама просяци седяха пред портите на църквата ротондата „Свети Георги“. Естествено не бяха случайни, те бяха част от схемата създадена от банда престъпници.

 ( пълен текст » още 17293 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Веднъж, само веднъж съм ходил до това село. Пътя до там съм забравил...
Стигнах до това място случайно. Търсех една изгубена овца от стадото. Въпреки че познавах планината като дланта си, за това село нищо не знаех. Смрачаваше се, мислех вече да се връщам. А овцата – вълците я яли! Седнах на един камък, за да си почина. Нощният вятър поклащаше нежно върховете на дърветата с ръка, като на любяща майка. Листата прошепваха мистериозно на неразбираем език. Неусетно се спускаше хлад от Балкана. Може би скоро щеше да завали ...

 ( пълен текст » още 2285 знака | коментирай | оценка: няма )