Никой не очакваше Корина Вислер да дойде на тази изложба. Присъстващите, които до един бяха облечени официално, се втрещиха от изненада. Даже за момент настана пълна тишина. Всъщност Корина не дойде, а бе донесена. От един огромен мъж с глуповато изражение на лицето. Той бе с дънки и фланелка с къс ръкав и изобщо на пасваше в изисканата галерия. Цяло чудо бе, че охраната го бе пуснала.

 ( пълен текст » още 13039 знака | коментирай | оценка: няма ) 

В погледите им се четеше напрежение. Макар да гледаха телевизия и рядко да разменяха по някоя дума, скандалът се печеше. Иван въздъхна, караниците с жена му го стресираха ужасно.

 ( пълен текст » още 7240 знака | коментирай | оценка: 4 ) 

Всяка сутрин, точно в 7:15, на малката железопътна спирка с тежка въздишка пристига олющен дизелов локомотив. Всяка сутрин, като от нищото, потичат тънки стройни редици пътници, които потъват в зелените му вагони, съпътствани от собственото си едва доловимо жужене, наподобяващо разбуждащ се кошер. Машинистът пуши, свел глава през прозорчето и обсъжда актуалната политическа обстановка с някакъв сънлив служител, който му отговаря авторитетно между прозявките.

 ( пълен текст » още 11116 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

- Излизай, кучко! След 5 минути да си на входа с бебето, иначе ще се кача и ще взривя вратата!
- Неее, само бебето не! Сама ще изляза.

 ( пълен текст » още 25203 знака | 5 коментара | оценка: няма ) 

Селцето беше разгърнало красотата си в пълния възможен блясък. А лятното слънце засилваше зеленото- в дърветата, по поляните и хорските дворове. И също толкова злато ръсеше и жареше в почти готовите за жътва полета. Придаваше на всичко по-ярки цветове и може би заради това настроението сред хората бе далеч по- усмихнато и ведро в този сезон. И работата спореше повече.

 ( пълен текст » още 22319 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

В малките часове на едно студено мартенско утро Дабижа Кривотиев рязко се събудил поради факта, че някой силно извикал неговото име. След като се надигнал сънен и сърдит, той включил нощната лампа и се огледал предпазливо. Въртейки главата си във всички посоки, осъзнал, че в стаята, освен него и дразнещо цъкащият будилник, нямало никой друг.

 ( пълен текст » още 15488 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Гарата все още пустееше. Беше хладно. Старият фенер примигваше от закапалия дъжд, защото влизаха капчици вода и даваше леко на късо. Още тъмнееше. Оставаше половин час до седем. Но влакът беше готов. Да, беше стар, изминал хиляди километри, пресичал безброй граници, но винаги беше готов за нови спомени, мечти и приключения.

 ( пълен текст » още 13401 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Чу се пневматично свистене и вратите на трамвая се отвориха. Заслизаха хора. Една възрастна жена с пълна пазарски торби се забави доста и някои от чакащите на спирката замърмориха. Милен пристъпи напред, канейки се да се качи. Тъкмо прибираше телефона в джоба си, когато нещо горе изтрополя. Миг по-късно екна женски писък.

 ( пълен текст » още 8793 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Вървим през ранния септември. Слънцето като за последно напича безмилостно. Косите му лъчи палят класовете на житата, вятърът звънти през осилите в такт, като при марш на войници.

 ( пълен текст » още 4367 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Лирична проза

Заваля майски дъжд топъл като плазма.
Ти и Аз обичамe точно този дъжд и той ни обича. Вървим под прозрачните му ласки и чувстваме как те възпламеняват телата ни.

 ( пълен текст » още 1994 знака | 1 коментар | оценка: 5 )