Публикувано от hixxtam на 11.04.2016 @ 19:15:16 (458 четения) автор: lubara
Този маршрут е задължително да преминете с кола. Макар, че времето, което ще отделите за това, ден или седмица, ще ви се стори недостатъчно. Но нали все отнякъде трябва да се започне.
Тия дни, една моя много добра позната работи по темата за оброците. И аз, понеже е много добра моя позната, реших да се позаинтересувам и да ѝ помогна, ако мога. А и край лозето, което буренясва безутешно от няколко години имаме и ние един вехт, прояден от ветрове и дъждове оброчен камък, който винаги съм подминавал със страхопочитание от най-ранно детство.
Публикувано от viatarna на 22.03.2016 @ 19:08:06 (312 четения) автор: LeoBedrosian
По телевизията пак дават ужаси. Някакви взривили бомби в многолюден град и избили сума ти невинни хора. И защо? За да докажат на онези невинните, че хич не са толкова невинни, колкото изглеждат. Че можеш ли да докажеш нещо на умрял?
Днес бях на гроба на дядо ми Андрей, за когото като деца ни разказваха, че бил страшен злодей. И аз от малка си го представях като някакво митично чудовище от Гръцката митология – нещо средно между триглавото куче Цербер и Минотавъра от подземията на Дедал.
„…а трябва да се повдигне, да прощаваш, постелката му да се тупне и пикнята да се махне.” - из учебника по литература за 8. клас. Откъсът е от разказа "Дервишово семе" на Николай Хайтов.
Днес ми е един от онези дни, както се казва, в които нищо не върви. Ама не само, че нищо не върви както трябва, ами направо стремглаво се е засилило към пропастта.
Мога да взема от живота каквото си поискам. Толкова е наивен той, глупав, всеотдаен. Мога да крада, да изнасилвам, да обиждам, да накърнявам. Мога да живея на чужд гръб, да бъда зъл, мошеник, усмихнат злодей, който отнема на другите последната частица надежда, свита някъде в крехкото им усещане за сраведливост. Атавистични наивници.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14243
Онлайн са:
Анонимни: 1079
ХуЛитери: 1
Всичко: 1080
Онлайн сега:
