 | В част първа от серия 21 "Ала-бала" оставихне двамата приятели Автора и Учения да убиват времето с гледане на "Филмите на живота" от богатата филмотека на втория (съдържаща точно 40 броя филми - колкото бе и броя на Обитателите на дома). Вече наближаваше полунощ и решиха да изгледат преди лягане последният трети филм избран за тази вечер...
От проведения телефонен разговор с Учения ставало ясно, че Приятелят му също вече се канел да приключва с изследванията си в Дома. За петте години прекарани там в неуморна научна работа, той бе убеден че е насъбрал достатъчно Фактологичен материал. Тази критична база от данни която би му позволила най-после да направи съответните Обобщения и Изводи. Опирайки се на тях той се надявал че ще може да отговори еднозначно на основния вълнуващ го Въпрос на въпросите. А именно - Какво бе допринесло за феномена "Вечна младост и съответното Безсмъртие" на което безспорно се радваха всички "Безсмертни" Обитатели на дома?
В първата част на серия 20 "Реквием за ...." стана дума за за едим отиващ си от този свят вестник. При това не кой да е вестник, а именно нашият любим - "Старческо дело". Жестоката и безмилостна ръка на "Имотната мафия" вече почти му е видяла "сметката", но слава Богу - Не съвсем (Той още диша, макар и със затруднение, хванат здраво за гушата). Остават му още броени дни живот, които Автора не смята да остави неуползотворени........
Има една интересна страна някъде на Балканите. Мноого, мноого интересна страна е.
"Вервайте ми"!, както казваше "Негово Величество", дребният мошеник ......
Но да се върнем при клетата Кераца и нейните проблеми. Оставихме я умислена на пейката пред къщурката, която скоро трябваше да напусне.
Врата в морето - Глава 17. - Врата в моретоПубликувано от BlackCat на 13.03.2026 @ 20:51:39 (85 четения) автор: ina_kreinОсми март се втурна в утрото с море от цветя, панделки и аромат на влюбеност. Витрините на магазините грееха в червено, златно и розово.
Гергана украси ателието си стилно, вплитайки цветя и панделки в оригинална композиция. Тоалетите, изложени преди няколко дни, бяха продадени и се наложи да изработят мъжки ризи и дамски красиви рокли във винено и тютюнево златно, бодита с панделки и цветя. Забавляваше се и на душата ѝ бе светло и леко. Празникът щеше да бъде неповторимо прекрасен.
Врата в морето - Глава 16. - Стари тайниПубликувано от BlackCat на 07.03.2026 @ 20:37:48 (77 четения) автор: ina_kreinГергана остана сама. Едва дочака да стане осем часа и позвъни на докторката. Струваше ѝ се, че тя знае и може всичко - че ще ѝ помогне, ще я успокои.
-Може ли да дойда да поговорим? – попита я шоколадовата красавица. – Спешно е.
-Разбира се – отговори жената спокойно. – Днес работя следобед. Чакам те на кафе.
Девойката взе такси и скоро двете седяха на балкона с чаша ароматна течност в ръцете. Морската нимфа разказа развълнувана какво се бе случило. Възрастната жена се облегна на стола замислено, погледна я през тънките рамки на очилата и заговори:
-Вероятно се е обадил Костас по нареждане на Юлия. Това е един много богат човек от Тесалоники, с когото тя имаше дългогодишна връзка, преди да си загуби ума по Алекс.
Щом пристигна, вместо да вземе такси, Алекс се качи на автобус от градския транспорт. Бе студено в превозното средство – хората, които седяха сгушени в палатата си по седалките, бяха или сънени, или пияни. Беше самотно и непразнично след празничната нощ. В ранната утрин на Новата година още нямаше минувачи по улиците, но се усещаше надежда за по-добър живот във въздуха.
Слезе от автобуса премръзнал. Мина покрай площада, където от снощната фиеста се търкаляха бутилки, хартии, опаковки от чипсове и вафли. Служителите по чистота щяха да имат доста работа.
Аз,КралицатаПубликувано от BlackCat на 03.03.2026 @ 10:50:00 (73 четения) автор: VPetkovaСъбудих се от слънцето, което озаряваше стаята ми. Не помнех никога сънищата си и това също не ми се струваше нормално
Аз,КралицатаПубликувано от BlackCat на 26.02.2026 @ 17:50:46 (56 четения) автор: VPetkovaГлава 2
Слънцето блестеше ярко на небосвода този следобед, когато прекосих алеята с детски
| | |
|
Моят татко » показани 6142 от 50000 заявени |
Публикувано на 11.06.2019 @ 16:50:28 (363 четения)
автор: FluBalu » раздел: Поезия
На брега на великата вечна река
дето времето хвърля хайвера си,
моят татко стои като благ великан
и от много прозрачност трепери.
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|