Публикувано от Administrator на 29.05.2017 @ 17:17:57 (275 четения) автор: Tayna
1.
1991 г.
- Тори, какво гледаш?
Закръглената, пълнобузеста Доника дояде сладоледа си, облиза пръсти и вирна глава, за да види в какво се е загледала приятелката й.
Владимир помогна на Роуз да слезе от джипа. Дългата и рокля се стелеше навсякъде около нея като ефир. Буба вече беше виснал до жената, така че не и се отпусна особена свобода. Тримата се отправиха към заведението.
Николай пушеше с охраната и го чакаше на самия вход. Кимна на Владимир без да погледне Буба и Роуз, и остана да си допуши цигарата.
Николай завари шефа си в потресаващо състояние.
Владимир беше махмурлия.
Това личеше и по измачканите му дрехи, и по празната бутилка, която се търкаляше в краката му.
Владимир се събуди с невероятно главоболие. Опита се да се изправи. Не успя. Изпсува грубо. Това не му помогна. Не се беше напивал толкова жестоко от младежките си години.
Огледа се внимателно из стаята. Буба, Николай, Иван, Петър, всички се бяха проснали където намерят и спяха тежко.
Да, запоят се беше пренесъл от бара от щаб-квартирите наблизо. Мъжете представляваха жалка картинка.
И всичко това за какво?
Заради огромните виолетови очи на една българка.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
След усмихнатото утро на Понеделника седмицата отново започва изтерзано да влачи скучното си тяло. Вторник. Сряда. Четвъртък. Ееее! Ама и то е седемдневно като на предната. Е! И пак толкова са й и дните.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
След усмихнатото утро на Понеделника седмицата отново започва изтерзано да влачи скучното си тяло. Вторник. Сряда. Четвъртък. Ееее! Ама и то е седемдневно като на предната. Е! И пак толкова са й и дните.
Помните ли? Не беше отдавна, когато ви говорих за него - грамаден саркофаг, десет лакти... помните ли изсечените прастари цветя, бикове и хора, които се любят? Дано. Защото такъв беше и другият. Който намерихме в пещерата.
Пък аз забравих, че ме е страх от смъртта, забравих и корона, и чудесии, всичко излетя от главата ми. Знаех и исках само едно. Да спре. Да млъкне. Не ме беше грижа, че е промушена, че я боли, че умираше. Само да млъкне! Съдете ме както щете, ама тоя ужас не се издържаше.