Първият етап беше минал съвсем успешно. Териса и Олида бяха внесли оръжията вътре, бяха ги прикрили в кутия с медицински консумативи (първи кръг бяха медицински лаборатории) и се върнаха обратно.
Беше техен ред.

 ( пълен текст » още 10379 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

НА КАГАН

Марън беше надушил разработка на ново оръжие и го искаше.
„Още едно оръжие? Складовете ни са претъпкани с повече, отколкото можем да използуваме.“ мислеше Медрин, но не смееше да се обади.

 ( пълен текст » още 6677 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Дан Марън беше минал през централната охрана, но къде се беше заврял? Нямаше го нито в неговата стая, нито в кухнята, нито в общия салон... Зад ъгъла срещна Сирил Брант и му препречи пътя:
- Къде е Дан?

 ( пълен текст » още 9862 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

- Проклятие, Дан, какво искаш?!- нахвърли се тя вечерта върху него - Власт?! Пари?! Отмъщение?!
Той сви устни. Усмивката му напомняше ръб на нож.
- Искам си наследството.
- Наследство? Какво наследство? Роден си син на банкер, а Империята е обрала мангизите на баща ти?

 ( пълен текст » още 10700 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Пресиян спря на улицата и погледна към къщата. Преди години, тук се събираше цялото село- жените на седянка, мъжете на хоро. Днес, селяните разправяха, че в таванското помещение се гонели белки и плъхове, а пода в стаите бил покрит с миши барабонки. Чардака, от където хубавите хаджи-Гинчови щерки мятаха китки на най-личните момци в селото, се беше срутил. Едната от подпорните греди, които го държаха стоеше прекършена, сякаш сърцето на баба хаджийка, когато разбра за срама на най-голямото си дете.

 ( пълен текст » още 2736 знака | коментирай | оценка: няма ) 

НА КРЕРЕ

Зелена приливна вълна се вдигна срещу нея, плисна я, заля я, потопи я и я отнесе.
Тя залитна и се вкопчи в ръкава на Дан Марън.

 ( пълен текст » още 5440 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

- Марън, знаеш, че още един човек на борда изобщо не ни е излишен.- Сирил Брант крачеше напред-назад из командната зала, на борда на „Сивия козел“, размахвайки разпалено дългите си ръце и крака.
Срещу него Дан Марън стоеше неподвижен като камък, облегнат на идентификационния плот на бордовия компютър.
Спореха за нея.

 ( пълен текст » още 3838 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

- Старият град е нататък.- посочи Дан Марън и тя осъзна, че я отпраща.
Бяха се измъкнали. Т.е. - измъкна я той и сега я отпращаше. Така, без нищо.

 ( пълен текст » още 12442 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

НА ТЕРЕОС
Никога не беше харесвал... мишки. Харесваше високи колкото него. Атлетични. Безстрашни колкото него. Опасни колкото него. Партньорки. Предизвикателства. Такива му допадаха. Такива жени му бяха секси. А най-секси му бяха жените от врага. Хазарт в леглото. Два метра крака и добре завързано дупе върху тях. Нима си заслужаваше да се занимаваш с нещо по-малко? Заслужаваше ли си да се занимаваш с купчина парцали, много коса отгоре и чифт облещени очи - 100% безпомощен ужас?

 ( пълен текст » още 20529 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Хукна по улицата с всички сили, стискайки ботуша в едната си ръка, а ребрата – с другата.

 ( пълен текст » още 12253 знака | 1 коментар | оценка: 5 )