Вонята на канал проникна при тях в каретата, преди дори да отворят вратата. Чак навън към това се прибави и миризмата на солена вода и водорасли.

 ( пълен текст » още 10599 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Чаените листа се уталожиха на дъното на чашата и тя си пое дълбоко дъх. Стояха в полупразното кафене и ръцете й трепереха леко. Навън есента се размазваше в сиво петно от коли и дъжд.

 ( пълен текст » още 2537 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Елизабет продължи да спи и да яде през следващия ден, но основно спеше. Струваше й се, че никога няма да се отърве от постоянната умора, която усещаше чак в костите си. Странните сънища, които знаеше, че сънува, но за щастие никога не помнеше, само я караха да се буди дезориентирана и с някакво неприятно чувство, което караше стомахът й да се свива от напрежение.

 ( пълен текст » още 13878 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

– Елизабет, какво, в името на Боговете, правиш там?

 ( пълен текст » още 7507 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Елизабет стоеше в кръг от светлина, обграден от стена от мастилен мрак.

 ( пълен текст » още 4618 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Не успяха да изгонят гарвана.

 ( пълен текст » още 5911 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Елизабет вдигна глава, за да я погледне, защото не можеше да е чула правилно. Но на лицето на момичето се четеше единствено възхита.
Меридит Чапман й се възхищаваше. „Невероятно“ беше твърде слаба дума, за да опише този абсурд.

 ( пълен текст » още 11529 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Коридорът, по който вървяха, кипеше от работа. Слуги бързаха напред-назад, носещи всичко от чинии до ухаещи свежо хавлиени кърпи. Никой не обръщаше внимание на Лизи. Поспираха единствено за някой бърз поклон на Меридит, преди отново да се втурнат по задачите си.

 ( пълен текст » още 8300 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Елизабет загуби равновесие и залитна назад върху нападателя си.

 ( пълен текст » още 8498 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Пред очите ѝ плуваше червена пелена. И въздухът ѝ пречеше да диша. Кучият син я беше побъркал. Кресна ѝ „Медрин, назад!“ и тя се върна. И Сирил Брант остана там. Откакто го беше видяла - вършеше каквото той ѝ каже. Изобщо не си отвори устата да подкрепи Олида, макар, че мислеше като него - къде ти - ще тръгне да възразява на Дан Марън! Беше тръгнала с него на война, макар, че никога не бе мислила да воюва, а тогава той дори не я искаше!... Мамка му! - дори започваше да вярва, че е родена свободна! - кучият син я беше побъркал!...

 ( пълен текст » още 11329 знака | 2 коментара | оценка: 5 )