Когато погледна през твойте очи...
Животът красив е. Красиво мълчи.
И вдишвам го заедно, влюбено с теб.
Изглежда ми кротък, а не зъл, свиреп.

 ( пълен текст » още 307 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

… навярно някой ден ще те намеря – едва ли ще е в цъфналата ръж,
ще те поканя нейде на вечеря! – да хапнеш с мен – един внезапен мъж,
Луната върху нас ще се облещи – тава калай, предадена за скрап,
ще ти запаля седем тихи свещи над сетния ми къшей черен хляб,
ще ветролейна русата ти грива, доде летя в Галактиките – вдън,

 ( пълен текст » още 756 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Сега ще се обичаме до край.
Излъга здрачът ловко сетивата.
Представям си, че вън е още май
и липов дъх разбрида тишината.

 ( пълен текст » още 512 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Ще разкажа за едно днешно влюбване
бе за кратко-но спонтанно, а може би нехайно влюбване.
Скрито поглеждащо, невярващо а същевременно искрено
и това го има, в ежедневието ни вкиснато!

 ( пълен текст » още 720 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... цяло лято брало из Балкана
мащерка, лайкучка и липи,
либето ми снощи ми пристана –
ей така, дойде при мен да спи,
както бях полегнал във сеното,

 ( пълен текст » още 721 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Напиши ми писмо, но да бъде красиво!
Всяка дума със страст и любов да опива.
Изпрати го по волния вятър далече,
да се слее с безкрая и цялата вечност!

 ( пълен текст » още 1232 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Снежният човек, живее кратко в свят от лед
в грешките си тук с теб мръзнем всеки ден в студ студен!
Само слънцето с лъчите жално гали ни загрява
зимата на нас се кани, за раздяла да вледява!

 ( пълен текст » още 576 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Стана късно и смрачи.
Тишината се разлива.
Трябваше ли да мълчиш,
че от утре си отиваш?

 ( пълен текст » още 463 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Най-първата корица на леда
е твърде крехка и така ранима.
Реката влачи златната вода,
в която есента е само рима.

 ( пълен текст » още 434 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Безпощадна е моята зима
и в огнището огънят стихнал е.
Колко молех: – Ела и вземи ме!
Сега и тук. И да е завинаги.

 ( пълен текст » още 741 знака | коментирай | оценка: няма )