Не научих живота и моите плахи мечти
да отпиват от слънцето изгреви като приятели.
Не привикна да пиеш сълзите ми бликнали ти.
Но тогава защо от ребро ме извая Създателят?
Още няколко стъпки, още няколко дни,
ще възкръсне душата и през мрака ще мина!
Нощни мигли ще кимват: "Остани, остани –
да ни има и после. И дори – без причина...