ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Pepetroo
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14173
Онлайн са:
Анонимни: 81
ХуЛитери: 1
Всичко: 82
Онлайн сега::: ivliter
| Кози в небетоПубликувано от alfa_c на 27.12.2014 @ 11:47:32 (992 четения)автор: verysmallanimal Взима ти се акъла като прочетеш някъде, че нашата Галактика е малка част от някакъв галактически куп. Огромна купчина от галактики, струпана в някое кьоше на вселената...бррр!
Устата ми хубава,очите ми зелени 2Публикувано от anonimapokrifoff на 06.12.2014 @ 13:23:03 (1176 четения)автор: dressy „..устата ми хубава ....очите ми зелени...”
Дж.Селинджър
Устата ми хубава...изчезвам между думите ти,малка Есме и съдържанието на целофанените ти очи се разтваря между зъбите ми,повече от мълчание,заровено в източната част на двор,с изсечени кестени.
ИманяриПубликувано от viatarna на 15.10.2014 @ 17:47:24 (1178 четения)автор: apostolicia Четири дни сурата исидорова кучка ви зловещо на гроба му. Четири дни селото се тресе от ужас, но никой не посме да се обади. На петия ден село осъмна без воя на кучката, ама ужасът продължаваше да стега гърлата и сърцата на селянете.
БуряПубликувано от alfa_c на 31.08.2014 @ 14:16:37 (818 четения)автор: marsi Лежеше на една страна. Почти не усещаше болка, само лека студенина бавно се прокрадваше нагоре и нещо мокро и хлъзгаво оплиташе козината край хълбоците й. От време на време в очите й изригваха яростни оранжеви слънчогледи и я караха да вие тихо, пресекливо, протяжно. Не болеше много. Простреляха я по съмнало. Почти беше сигурна, че ще се измъкне, добереше ли се до долчинката зад Хайдушка поляна, щеше да свърне вляво към потока, а оттам през курията.
Буря (2)Публикувано от alfa_c на 30.08.2014 @ 20:06:06 (790 четения)автор: marsi Тръгна да я търси. Мама. Рошава, шарена, като дъга след буря, с аромат на росни треви, лавандула и дива мента по меката лъскава козина, и очи, потъмнели от вторачване в тъмното, оттатък Балкана. Понякога я сънуваше нощем, понякога за миг имаше усещане, че миризмата й на тънички нишки нежност се търкулва през ноздрите му, като тежка розова вълна, посипана с лют пипер и майорана , взривява кихавиците на сърцето и то препуска след зова на луната. Припознаваше сянката й в окото на пустото и виеше. Виеше: от обич ли, от нужда, или просто виеше по миналото.
Зовът на родителитеПубликувано от anonimapokrifoff на 19.07.2014 @ 13:47:04 (918 четения)автор: bbobbibgbs70 На Росен Кожухаров
Сънувах как водата в морските канали свети. Падаха звезди и образуваха жълти кръгчета. Това бяха малки бляскави фитили – фана, заложени като примамка за капана под водата. В нощта те събираха с призрачната си светлина дребни морски животинки – предимно скариди, морски кончета и дребни рибки.
ГласътПубликувано от anonimapokrifoff на 06.07.2014 @ 17:46:53 (1032 четения)автор: verysmallanimal То не е като да чурулика птичка или байхристовото магаре да се оплаква от самотата си, когато стои вързано под джанката, докато самият бай Христо копае лозето. Не, то е нещо като ветрец, шумолящ в главата ти – сякаш си мислиш нещо, ама не си ти и не си го мислиш – хем го чуваш, хем знаеш, че е тихо и наоколо няма никого.
Художникът и планинатаПубликувано от anonimapokrifoff на 18.05.2014 @ 14:16:11 (678 четения)автор: bbobbibgbs70 Художникът гледаше планината с широко отворени трескави очи. Беше много слаб и брадясал с дълга смачкана сива коса. Снеговете от високия връх срещу него се топяха бавно във влажните му очи.
Погребалният агентПубликувано от aurora на 04.04.2014 @ 11:36:13 (640 четения)автор: hristam Беше от онези хора, които наричаха особняци. Изглеждаше винаги спретнат, мълчалив и дистанциран от всичко извън професията си, в която беше изряден до педантичност.
Не общуваше с никого извън служебните си задължения, не изпитваше никаква необходимост от социални контакти-хората го изморяваха със самото си присъствие. Те пък, от своя страна, инстинктивно долавяха особената му вътрешна студенина и неприкосновеност, която ако не ги плашеше, поне ги респектираше достатъчно, за да не навлизат в личното му пространство по никакъв начин.
Градски митове от Мамин долПубликувано от alfa_c на 16.02.2014 @ 17:23:02 (773 четения)автор: verysmallanimal Махни му юлара, па го плесни по задника – нека припка на воля с широко отворени очи. Ей туй му трябва на човека, а не да го запреш цял живот в туй загубено село.
| | |
|
Градски митове от Мамин дол » показани от заявени |
Публикувано на 16.02.2014 @ 17:23:02 (773 четения)
автор: verysmallanimal » раздел: Избрано проза
Махни му юлара, па го плесни по задника – нека припка на воля с широко отворени очи. Ей туй му трябва на човека, а не да го запреш цял живот в туй загубено село.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|