Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: helterskelter
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13883

Онлайн са:
Анонимни: 484
ХуЛитери: 1
Всичко: 485

Онлайн сега:
:: puplek

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2020 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите » раздел "Избрано проза"

Търсене в този раздел:   
[ Начало | Избeри нов раздел ]
раздел: Избрано прозаВъженцето

Публикувано от alfa_c на 27.01.2013 @ 19:34:33 (1795 четения)

автор: anonimapokrifoff
Поньо, или Панайот, беше от емблематичните луди на града. Денонощно кръстосваше улиците с някакво проскубано куче и с неизменното въженце в ръцете си, което въртеше неуморно. Беше около четиридесетгодишен и кротък, но ако се случеше да го наобиколят хлапетии, да подвикват и да го замерят с камъни, побесняваше и крещеше: „Ааааа! Ефеее! Чужд баща, ааааа! Рижата вещицааа!”. Децата хукваха – ужасени от смъртна опасност плъхчета, грамадният Поньо се тресеше в конвулсии няколко минути и повтаряше едно и също, после се успокояваше и продължаваше по пътя си.


 ( пълен текст » още 13897 знака | 37 коментара | оценка: няма ) 
раздел: Избрано прозаСукуб

Публикувано от aurora на 17.01.2013 @ 08:51:43 (1276 четения)

автор: Vova
- Съжалявам... – каза тя и затвори вратата след себе си.
Остави го вътре гол, ням и празен...

Нищо ново. Тя е сукуб. Те всички са обречени да я обичат. А тя винаги си тръгва...


 ( пълен текст » още 6217 знака | 11 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: Избрано прозаХристина Голямата, Христина Малката и кражбата

Публикувано от alfa_c на 12.12.2012 @ 20:08:19 (1029 четения)

автор: zebaitel
Абажурът е обърнато, бяло лале на фона на сивосинкавия прозорец. Матово, светещо, бяло лале, сякаш закачено на огромния хобот на един дебел клон зад прозореца, който се опитва да всмуче няколкото спаружени, кафяви листенца от олисялото теме на съседа си. В най-дясното на прозореца един чорап на бели, кафяви и


 ( пълен текст » още 11180 знака | 15 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: Избрано прозаКоледни звънчета

Публикувано от hixxtam на 01.12.2012 @ 10:42:26 (1708 четения)

автор: mamontovo_dyrvo
На Мони

Следобеда, срещу Коледа още нямаше никакви индикации, че раждането на Исус щяхме да посрещнем в подобаващата за географските ни ширини снежна белота. Напротив, на ясното небе се беше тропосало такова слънце, че напомняше най-добрите дни на продължилото рекордно дълго циганско лято. Доста по-късно, от някъде изприпкаха незабелязано сиви облаци, гъсти като машинно масло. И се спуснаха толкова ниско, че ако подскочиш, можеше ръката ти да хлътне в плътната им консистенция.


 ( пълен текст » още 20992 знака | 22 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: Избрано прозаБОГ

Публикувано от alfa_c на 30.11.2012 @ 21:39:12 (1063 четения)

автор: konstantin_lakov
„През живота на всеки един от нас Бог
му се явява поне един път лично.”
Михаел фон Арнстрьом, 1211 г.


 ( пълен текст » още 6039 знака | 9 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: Избрано прозаКорабът от вчера

Публикувано от alfa_c на 14.10.2012 @ 18:02:54 (784 четения)

автор: verysmallanimal
Прозорците на къщите затварят очи един по един и селото се потапя в тъмнина. Някъде излайва куче, нещо издрънчава откъм бай христови и това е. Нощта нежно залюлява Мамин дол в скута си като тихичко тананика една от ония песни, които само нощите знаят – песен без думи и без мелодия, песен без звук.


 ( пълен текст » още 11437 знака | 16 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: Избрано прозаПуканки

Публикувано от aurora на 12.09.2012 @ 11:53:51 (896 четения)

автор: inspired
"Каква само жена, еййй! – и като клекне да пикае, има осанка!"


 ( пълен текст » още 12163 знака | 14 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: Избрано прозаПесен на кавал

Публикувано от alfa_c на 21.08.2012 @ 20:14:15 (1128 четения)

автор: apostolicia
Достолепна жена беше Стратоника. Висока беше като църковна камбанария и така кашварита, с едни дълги стройни крака, с едни едри бели гърди. ОбрАзете й -изцъклени като берковски бърдуци - гладки и лъскави, устата й - сочна и алена. От големите й, коколати като на белотинска биволица очи фърчаха искри, а на плитката си можеше да обеси цело село без да я откине. Голема жена беше Стратоника, да.


 ( пълен текст » още 11882 знака | 15 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: Избрано прозаМария

Публикувано от alfa_c на 10.08.2012 @ 14:32:31 (1289 четения)

автор: zebaitel
Дана видя за пръв път дъщеря си, Мария, един жегав, августовски следобед, докато седеше на синята пейка под асмата и чакаше да се захлади, да се чуе хлопката на козата по улицата, та да отиде да й отвори и да я прибере. Точно пред нея, на десетина крачки,


 ( пълен текст » още 10255 знака | 27 коментара | оценка: 5 ) 
раздел: Избрано прозаМаестрото

Публикувано от hixxtam на 21.07.2012 @ 07:54:58 (1519 четения)

автор: mamontovo_dyrvo
На
Пламен Ставрев


Той седеше в ъгъла. Беше с къса брада и коса, около тридест и пет годишен. Мека, добродушна усмивка озаряваше лицето му.


 ( пълен текст » още 9108 знака | 16 коментара | оценка: 5 ) 
още 154 произведения (16 страници, по 10 на страница)
1234567
8
910111213141516
списък на всички 154 произведения в раздел 'Избрано проза'


добави твой текст Маестрото » показани от заявени
добави твой текстПубликувано на 21.07.2012 @ 07:54:58 (1519 четения)

автор: mamontovo_dyrvo » раздел: Избрано проза

На
Пламен Ставрев


Той седеше в ъгъла. Беше с къса брада и коса, около тридест и пет годишен. Мека, добродушна усмивка озаряваше лицето му.

 ( пълен текст » 16 коментара » оценка: 5 ) 

Книги на ХуЛитери

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Последни ХуЛи

12.07.2020 год.
»  Когато бях красив
03.05.2020 год.
»  Монархически дневник
25.04.2020 год.
»  Мече-буболече, или за белите страници в живота ни
21.04.2020 год.
»  Проклятието над Аса́р кьой
26.03.2020 год.
»  Обяснение в любов
21.03.2020 год.
»  Страх
01.03.2020 год.
»  Любов по време на…
29.01.2020 год.
»  Късмет
27.01.2020 год.
»  Шляене
29.12.2019 год.
»  Мечта
05.12.2019 год.
»  Обичам и двете
23.11.2019 год.
»  Мъртъв сезон
28.10.2019 год.
»  Твърде кратък разказ за отмъщението
10.10.2019 год.
»  Прозрение
09.10.2019 год.
»  Твърде кратък разказ за най-добрата приятелка
07.10.2019 год.
»  Стела
15.09.2019 год.
»  Гръцка кръчма
14.08.2019 год.
»  Мъжка любов
13.08.2019 год.
»  Викащият от Разклона на Океаните
08.08.2019 год.
»  Жулиета
03.08.2019 год.
»  Вампир
29.05.2019 год.
»  Жертва
25.04.2019 год.
»  Малшанс
28.03.2019 год.
»  Танцът на глухарчето
24.03.2019 год.
»  Любов
»  Пощенска пратка
23.03.2019 год.
»  Порив
07.03.2019 год.
»  Всичко е тук
14.02.2019 год.
»  Остро черно камъче
09.01.2019 год.
»  Дали е любов?
19.11.2018 год.
»  Духът
03.05.2018 год.
»  Вятър за глухарчета
24.03.2018 год.
»  Нани, Миле
23.02.2018 год.
»  Камънаци
13.12.2017 год.
»  Нуша
26.11.2017 год.
»  Евкалиптова гора
10.11.2017 год.
»  Дюлята Златка и годините
23.10.2017 год.
»  Баба
04.08.2017 год.
»  Тъмни реки
06.07.2017 год.
»  Лунното езеро

В и д е о   Х у Л и

Последните 3 клипа
Yпоен

18.07.2017 / 11:00
посещения » 1649

Разплакани Луни

01.06.2015 / 14:36
посещения » 3784

Угаснала Луна

31.05.2015 / 11:50
посещения » 3492

Т ъ р с е н е

Търсене по :






разширено търсене