ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: pwrfmind
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14136
Онлайн са:
Анонимни: 426
ХуЛитери: 0
Всичко: 426
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | ЖертваПубликувано от alfa_c на 29.05.2019 @ 08:46:52 (353 четения)автор: ElenaZelena Луната се е надвесила над черната нощ като безмълвна смърт. Толкова реално е острието ѝ, капките кръв все още незасъхнали по повърхността му, а душите на посечените - блуждаещи в обграждащото я хало. В такава нощ тя не излиза навън.
МалшансПубликувано от anonimapokrifoff на 25.04.2019 @ 11:21:18 (303 четения)автор: ElenaZelena Нави алармата за десет сутринта, псувайки. Беше забравил да си пусне тото и сега трябваше да прецака цялата си приятна неделна рутина, за да стигне преди обяд до дежурния тото пункт в центъра.
Танцът на глухарчетоПубликувано от anonimapokrifoff на 28.03.2019 @ 09:43:44 (320 четения)автор: ElenaZelena Тихо е. Тя гледа от прозореца как по улицата преминава разнебитена каруца, конят пръхти и мята глава, циганинът го шиба и устата му мърда в гневен ритъм, колелетата треперят от старост и аха да се разпаднат всеки момент и да се оплетат в чудовищна плетеница от дървени трески, а в каросерията купчина мръсни, опърпани завивки
ЛюбовПубликувано от anonimapokrifoff на 24.03.2019 @ 12:21:51 (306 четения)автор: ElenaZelena В плиткото са нагазили двойка млади. Закрили са половината хоризонт с белите си, огромни фигури, които потръпват като гигантски листа от поривите на вятъра, видима тръпка преминаваща през всяка бабуна на месестите им, целулитни тела - от дебелите като белезникав хамбургски салам вратове, през широките им гърбове, набраздени от пясъчни дюни, към скритите
Пощенска праткаПубликувано от anonimapokrifoff на 24.03.2019 @ 12:17:23 (315 четения)автор: Tiranozavar Знам, ти би казал, че това е невъзможно. Човек се привързва към толкова много неща. Към друго човешко същество, представи си, дори към такъв негодник като теб. Към четириного. Помниш ли Пончо?
ПоривПубликувано от anonimapokrifoff на 23.03.2019 @ 10:15:35 (313 четения)автор: ElenaZelena По плажа тичат деца, майките им ги гледат с примижали, лениви от жегата и бирата очи и подвикват вяло, колкото да не кажат хората, че не обръщат внимание на хвърчащия в чашите на околните пясък и пак се обръщат нехайно към морето и към мъжете си с големи кореми, които ръкомахат възбудено в спор "за и против" оцета в салатата от домати,
Всичко е тукПубликувано от anonimapokrifoff на 07.03.2019 @ 12:49:54 (264 четения)автор: mitkoeapostolov Паркирам пред блока и слизам. На пейката до входа няколко жени си приказват, но като минавам покрай тях спират и ме оглеждат. Не е този вход. Не съм идвал осемнайсет години, но знам, че не е този вход. Заобикалям отляво. Попадам в междублоковото пространство. Пред мен се показва нова детска площадка, зелена трева, поправени алеи. Няма следи от разместени и порутени павета и опаковки от вафли по земята.
Остро черно камъчеПубликувано от anonimapokrifoff на 14.02.2019 @ 08:55:23 (989 четения)автор: krasavitsa На traveller
Има моменти в живота на човека, когато започва особено остро да съзнава преходността му.
Тогава отнякъде се появяват спомени, които настояват да бъдат споделени. Най-нахално настояват.
ДухътПубликувано от alfa_c на 19.11.2018 @ 06:49:48 (388 четения)автор: iskraveselinova Духът обитаваше огромна изоставена каменна къща в покрайнините на големия град. Къщата беше историческа забележителност, защото в нея по време на Великата френска революция беше живял не кой да е, а телесната форма на въпросния дух.
| | |
|
Гвоздей » показани 20346 от 50000 заявени |
Публикувано на 01.11.2012 @ 08:29:39 (336 четения)
автор: severianin » раздел: Поезия
Намерих гвоздей – стар, прастар, библейски,
от тези, за разпятие ковани,
но моят край не е земя юдейска –
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|