ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация
ХуЛитери:
 Нов: Darsy
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14243
Онлайн са:
 Анонимни: 2444
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 2444
 | ВампирПубликувано от Administrator на 03.08.2019 @ 13:32:54 (477 четения) автор: ElenaZelenaСветло е. Не обичам да пия по светло. Прахолякът танцува без музика, чашите са мръсни, барманката е уморена и кръговете под очите ѝ хвърлят мътни сенки върху дървения барплот, денят дълбае бръчки около устните ѝ, мотае шубраци в косите ѝ, боядисва в червено белега на лявата ѝ скула.
ЖертваПубликувано от alfa_c на 29.05.2019 @ 07:46:52 (534 четения) автор: ElenaZelenaЛуната се е надвесила над черната нощ като безмълвна смърт. Толкова реално е острието ѝ, капките кръв все още незасъхнали по повърхността му, а душите на посечените - блуждаещи в обграждащото я хало. В такава нощ тя не излиза навън.
МалшансПубликувано от anonimapokrifoff на 25.04.2019 @ 10:21:18 (459 четения) автор: ElenaZelenaНави алармата за десет сутринта, псувайки. Беше забравил да си пусне тото и сега трябваше да прецака цялата си приятна неделна рутина, за да стигне преди обяд до дежурния тото пункт в центъра.
Танцът на глухарчетоПубликувано от anonimapokrifoff на 28.03.2019 @ 08:43:44 (452 четения) автор: ElenaZelenaТихо е. Тя гледа от прозореца как по улицата преминава разнебитена каруца, конят пръхти и мята глава, циганинът го шиба и устата му мърда в гневен ритъм, колелетата треперят от старост и аха да се разпаднат всеки момент и да се оплетат в чудовищна плетеница от дървени трески, а в каросерията купчина мръсни, опърпани завивки
ЛюбовПубликувано от anonimapokrifoff на 24.03.2019 @ 11:21:51 (462 четения) автор: ElenaZelenaВ плиткото са нагазили двойка млади. Закрили са половината хоризонт с белите си, огромни фигури, които потръпват като гигантски листа от поривите на вятъра, видима тръпка преминаваща през всяка бабуна на месестите им, целулитни тела - от дебелите като белезникав хамбургски салам вратове, през широките им гърбове, набраздени от пясъчни дюни, към скритите
Пощенска праткаПубликувано от anonimapokrifoff на 24.03.2019 @ 11:17:23 (445 четения) автор: TiranozavarЗнам, ти би казал, че това е невъзможно. Човек се привързва към толкова много неща. Към друго човешко същество, представи си, дори към такъв негодник като теб. Към четириного. Помниш ли Пончо?
ПоривПубликувано от anonimapokrifoff на 23.03.2019 @ 09:15:35 (477 четения) автор: ElenaZelenaПо плажа тичат деца, майките им ги гледат с примижали, лениви от жегата и бирата очи и подвикват вяло, колкото да не кажат хората, че не обръщат внимание на хвърчащия в чашите на околните пясък и пак се обръщат нехайно към морето и към мъжете си с големи кореми, които ръкомахат възбудено в спор "за и против" оцета в салатата от домати,
Всичко е тукПубликувано от anonimapokrifoff на 07.03.2019 @ 11:49:54 (371 четения) автор: mitkoeapostolovПаркирам пред блока и слизам. На пейката до входа няколко жени си приказват, но като минавам покрай тях спират и ме оглеждат. Не е този вход. Не съм идвал осемнайсет години, но знам, че не е този вход. Заобикалям отляво. Попадам в междублоковото пространство. Пред мен се показва нова детска площадка, зелена трева, поправени алеи. Няма следи от разместени и порутени павета и опаковки от вафли по земята.
Остро черно камъчеПубликувано от anonimapokrifoff на 14.02.2019 @ 07:55:23 (1148 четения) автор: krasavitsaНа traveller
Има моменти в живота на човека, когато започва особено остро да съзнава преходността му.
Тогава отнякъде се появяват спомени, които настояват да бъдат споделени. Най-нахално настояват.
 | |