Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Монархически дневникПубликувано от anonimapokrifoff на 03.05.2020 @ 13:39:51 (276 четения)автор: mamontovo_dyrvo Това да си водиш дневник е тъпотия… Знам го отдавна, от времето на лексиконите. Мацките от класа си правеха такива гадости. Лексикони. „О сламка се спъни, за мене си спомни“. Такива ти ми любовни слова се нижеха там. И после… „Мило мое дневниче, днес ти пиша за сламката на Пешо…“. Ай, сиктир. При това нямаше нито СПИН, нито коронован Ковид. Обаче сега… карантина… скука. Викaм си “я вземи дневничее да си водиш. Хем малко антискукова терапия, хем може звезда да станеш. След двайсетина века… или марсианци, или от мъглявината Андромеда некоя гад ще го прочете”.
По идея на К.Милушева
Вече излизам от магистралата и колата поема по тесния път нагоре към Предбалкана. Късна пролет е, отворил съм прозореца и слушам песента на щурците. Свечерява се. Липата пръска аромата си, без да се щади, зелената трева е обрасла пропуканото от времето шосе, а аз не бързам да пристигна. Няколко години не сме се виждали, с него се знаем още като студенти. По едно време след промените работехме заедно, колко дни и нощи сме обикаляли страната, когато имахме бизнес. Но преди десетина години се оттегли в селския си имот, как и защо стана така, все още не мога да си обясня. Не съм го и разпитвал…
Проклятието над Аса́р кьойПубликувано от Administrator на 22.04.2020 @ 00:32:00 (290 четения)автор: edelweiss_95 -Като се качиш върху скалата над римския мост и виждаш отсреща наредени Куру махле, Дълги припек, Имеклéри. Има много хубави села там, надолу край реката, пък най-хубаво е Аса́р кьой*. Още в началото на селото започват дървените къщи. Най-интересно е, че всичките са от орех. Красота ти казвам с онези дървени орнаменти. Абе личи, че е бил табиетлия майсторът им. И да ти кажа още нещо, това село е дар от Бога. Ама след онова събитие, дето споходи Аладжиевия род, проклятие се спусна от горе.
Обяснение в любовПубликувано от anonimapokrifoff на 26.03.2020 @ 12:31:41 (303 четения)автор: giro Здравей любов,
пиша ти с известно притеснение, защото не съм го правил досега. Обикновено, знаеш това, мълча, когато няма на кого да се подигравам. А да подигравам себе си, умея, но не и ако си замесена ти...
СтрахПубликувано от anonimapokrifoff на 21.03.2020 @ 10:11:31 (275 четения)автор: ElenaZelena Светът върви към края си. Прасковите цъфтят като полудели, черните лебедите са изядени от лисици, хората падат пияни край градските канали, а в джобовете им се търкалят ланшни кестени.
Любов по време на…Публикувано от anonimapokrifoff на 01.03.2020 @ 11:37:36 (234 четения)автор: Mommy_Shark В стаята светеше само телевизорът, по който вървеше вечерната емисия новини. По стените играеха светлините му, като разкривени сенки на зле скалъпена реалност. Но не само те смущаваха тапетите с призрачното си присъствие. Непонятни сенки на странни същества се мяркаха по стените, все едно анорексични слонове бяха изпаднали в транс, докато правеха молитва за дъжд.
КъсметПубликувано от anonimapokrifoff на 29.01.2020 @ 10:12:00 (299 четения)автор: ElenaZelena Януарска пролет пукна. Слънце грее, деца пищят, девойки се кикотят по пейките, младежи ги опипват плахо, баби и дядовци тракат в щастлив ритъм с ченета и всичко е толкова любовно и ведро, че ти иде да изтичаш до моста на влюбените, да се покатериш на парапета и да изкрещиш на случаен минувач „Обичам те!“,
ШляенеПубликувано от anonimapokrifoff на 27.01.2020 @ 12:29:58 (340 четения)автор: verysmallanimal Вървиш по улиците – непознати улици с непознати здания – само имената и то не всички, ти подсказват, че някога този град е бил твоят град, в който по твоите улици са минавали твоите хора.
МечтаПубликувано от Administrator на 29.12.2019 @ 13:15:18 (274 четения)автор: ElenaZelena Тя стои насред полето. Зимно е, но мъглата частично се е вдигнала и е отстъпила на слънцето, което сега свети оперено и щастливо от надмощието си над студа. Голо е наоколо и пусто, а хоризонтът се е ширнал като разлята река, в която са нагазили далечни дървета и ниски храсталаци.
Обичам и двете Публикувано от Administrator на 05.12.2019 @ 19:48:50 (306 четения)автор: Heel – Защо си оклюмал, младежо? Проблеми в училище? – попита майката на Евгени.
– Обичам и двете – въздъхна момчето.
– Какво?
– Просто обичам и двете. А не искам да се крия и да лъжа. Знам, че трябва да избера едната за гадже.
| | |
|
Гвоздей » показани 37319 от 50000 заявени |
Публикувано на 01.11.2012 @ 08:29:39 (338 четения)
автор: severianin » раздел: Поезия
Намерих гвоздей – стар, прастар, библейски,
от тези, за разпятие ковани,
но моят край не е земя юдейска –
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|