ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация
ХуЛитери:
 Нов: Darsy
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14243
Онлайн са:
 Анонимни: 2394
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 2394
 | Отработено Публикувано от Administrator на 20.09.2020 @ 18:50:00 (436 четения) автор: HeelПроцедурата бе отработена и Джесика Хемптън не очакваше да има проблеми. Все пак, както винаги когато трябваше да отнеме човешки живот, тя се чувстваше леко напрегната. Напрегнатостта обаче бе полезна, защото поддържаше концентрацията й на високо ниво. В този бизнес място за грешки нямаше.
Груби времена Публикувано от Administrator на 12.09.2020 @ 18:16:12 (370 четения) автор: HeelПисъците пречеха на обитателите на малкото златотърсаческо поселище да заспят. Бяха остри и студеният въздух, в който тук-там се полюшваха едри снежинки, се разцепваше, но после отново застиваше в монолитна тишина. Никой не си показваше носа навън, никой нямаше намерение да направи нещо по въпроса. Димът от комините се точеше бавно към схлупеното небе и се усещаше миризма на пържено свинско. Кучетата лаеха без особен ентусиазъм. Витаеше атмосфера на стаен страх.
ЗалезитеПубликувано от Administrator на 12.09.2020 @ 16:13:22 (734 четения) автор: mamontovo_dyrvoЩо дирех тук ли? Селото, към което една табела на главния друм ме насочи. Възбуденото ми любопитство зави и се заизкачвах към облаците по безумно криволичещия път. Имах чувството, че съм някъде в Андите. По едно време отдясно ми се мярна селцето. Малки шарени многоъгълници на фона на свежо зелените горски букли. Над тях два върха, каменисти като концлагерни кариери, стърчаха право нагоре и строгият им взор предупреждаваше простосмъртните да си знаят надморската височина на гьоловете.
Убийството на госпожа НимсдорфПубликувано от Administrator на 05.09.2020 @ 22:48:13 (350 четения) автор: Heel Времето се развали по обяд, тъкмо когато дърводелецът Роналд се бе наканил да убие госпожа Нимсдорф. Дъждът бе слаб и те не си взеха чадъри. Тръгнаха по каменистата пътека, водеща към върха на хълма. Не разговаряха, бяха потънали в мрачните си мисли. След смъртта на съпруга й, Анеке Нимсдорф бе изпаднала в депресия и неколкократно бе обявявала на всеуслошание, че не й се живее. Така че Роналд не се чувстваше особено гузен, че ще й отнеме живота.
Госпожицата Публикувано от Administrator на 30.08.2020 @ 18:40:31 (480 четения) автор: Heel Косьо не беше от най-добрите ученици. Но бе умен и когато успееше да се концентрира, изкарваше отлични оценки. Трябваше някой да го ръчка. Всъщност не са ли повечето деца така? Родителите му бяха твърде заети и не му обръщаха голямо внимание, затова пък Госпожицата правеше всичко по силите си да го „придърпа“ нагоре към „елита“ на класа.
Изоставена от своите Публикувано от Administrator на 15.08.2020 @ 17:25:15 (392 четения) автор: Heel Тътенът и проблясванията в далечината изнервяха Франц Хофмайер. Той знаеше, че вероятността наблизо да падне снаряд е малка, но в тази гадна страна постоянно ставаха неприятни изненади. Руснаците отстъпваха, което бе хубаво, но дали не подготвяха контраатака? Замисли се за позициите на врага и за тези на поверения му отряд. Имаше лоши предчувствия.
Таралеж Публикувано от Administrator на 09.08.2020 @ 18:30:18 (346 четения) автор: HeelДжипът отби вдясно и спря до контейнера за боклук. Мъжът зад волана – добре облечен брюнет на около четирийсет години – свали стъклото, за да хвърли бутилката си от кока кола. В този момент видя, че с бърза крачка се приближава млада жена. Допреди малко тя бе стояла под един крайпътен орех.
Бай РускоПубликувано от anonimapokrifoff на 28.07.2020 @ 09:19:13 (1583 четения) автор: verysmallanimalНе го гледай бай Руско, че е нефела и от количката не става. Дреме под навеса, заедно с три мързеливи котки, един ръждясал велосипед и нещо, което някога е било каруца. А като му дойде мерака, прави малки - ама малки, казвам ти – човешки фигурки от глина и свирки за хлапетията. Те пък му носят – я лимонадено шише с ракия, я някое яйце и ей тъй въртят търговия.
Хубавата ХолмиерПубликувано от Administrator на 23.07.2020 @ 14:49:35 (544 четения) автор: anonimapokrifoffТрета година, откакто не съм самотник – Лиза е с мен. Тя е голдън ретрийвър и казват, че в козината ѝ е златото на всички изгреви и залези. Обожава ме, както и аз нея. Лиза ще живее най-много още осем години, аз нямам толкова пред себе си, така че не тя моето, аз ще разбия нейното сърце. Но сега е рано за скръб и е разгарът на лятото. Горещници. Обикновено я разхождам привечер, мотаем се в парка, обаче днес нещо не ме свърта и излизаме в жегата. Слънцето е толкова безмилостно, че ако нямам тъмни очила и шапка, ще прогори дупки в мозъка ми.
РадостПубликувано от anonimapokrifoff на 14.07.2020 @ 11:48:51 (408 четения) автор: ElenaZelenaВървя и си тананикам наум „Since you`ve been gone“, улицата е пуста и тъжна, а сивите хора наоколо са се слели със сградите. Срещу мен приближава циганка. Като от филм на Кустурица е - красива, светлоока, млада, с леко матова кожа, по която блестят фини капчици пот и придават на лицето ѝ перлен оттенък.
| | |
|
Радост » показани от заявени |
Публикувано на 14.07.2020 @ 11:48:51 (408 четения)
автор: ElenaZelena » раздел: Избрано проза
Вървя и си тананикам наум „Since you`ve been gone“, улицата е пуста и тъжна, а сивите хора наоколо са се слели със сградите. Срещу мен приближава циганка. Като от филм на Кустурица е - красива, светлоока, млада, с леко матова кожа, по която блестят фини капчици пот и придават на лицето ѝ перлен оттенък.
|
|
|
| |
 | |  |
 | |