Писъците пречеха на обитателите на малкото златотърсаческо поселище да заспят. Бяха остри и студеният въздух, в който тук-там се полюшваха едри снежинки, се разцепваше, но после отново застиваше в монолитна тишина. Никой не си показваше носа навън, никой нямаше намерение да направи нещо по въпроса. Димът от комините се точеше бавно към схлупеното небе и се усещаше миризма на пържено свинско. Кучетата лаеха без особен ентусиазъм. Витаеше атмосфера на стаен страх.

 ( пълен текст » още 14708 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Що дирех тук ли? Селото, към което една табела на главния друм ме насочи. Възбуденото ми любопитство зави и се заизкачвах към облаците по безумно криволичещия път. Имах чувството, че съм някъде в Андите. По едно време отдясно ми се мярна селцето. Малки шарени многоъгълници на фона на свежо зелените горски букли. Над тях два върха, каменисти като концлагерни кариери, стърчаха право нагоре и строгият им взор предупреждаваше простосмъртните да си знаят надморската височина на гьоловете.

 ( пълен текст » още 8798 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Времето се развали по обяд, тъкмо когато дърводелецът Роналд се бе наканил да убие госпожа Нимсдорф. Дъждът бе слаб и те не си взеха чадъри. Тръгнаха по каменистата пътека, водеща към върха на хълма. Не разговаряха, бяха потънали в мрачните си мисли. След смъртта на съпруга й, Анеке Нимсдорф бе изпаднала в депресия и неколкократно бе обявявала на всеуслошание, че не й се живее. Така че Роналд не се чувстваше особено гузен, че ще й отнеме живота.

 ( пълен текст » още 12528 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Косьо не беше от най-добрите ученици. Но бе умен и когато успееше да се концентрира, изкарваше отлични оценки. Трябваше някой да го ръчка. Всъщност не са ли повечето деца така? Родителите му бяха твърде заети и не му обръщаха голямо внимание, затова пък Госпожицата правеше всичко по силите си да го „придърпа“ нагоре към „елита“ на класа.

 ( пълен текст » още 14502 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Тътенът и проблясванията в далечината изнервяха Франц Хофмайер. Той знаеше, че вероятността наблизо да падне снаряд е малка, но в тази гадна страна постоянно ставаха неприятни изненади. Руснаците отстъпваха, което бе хубаво, но дали не подготвяха контраатака? Замисли се за позициите на врага и за тези на поверения му отряд. Имаше лоши предчувствия.

 ( пълен текст » още 15946 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Джипът отби вдясно и спря до контейнера за боклук. Мъжът зад волана – добре облечен брюнет на около четирийсет години – свали стъклото, за да хвърли бутилката си от кока кола. В този момент видя, че с бърза крачка се приближава млада жена. Допреди малко тя бе стояла под един крайпътен орех.

 ( пълен текст » още 14139 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Не го гледай бай Руско, че е нефела и от количката не става. Дреме под навеса, заедно с три мързеливи котки, един ръждясал велосипед и нещо, което някога е било каруца. А като му дойде мерака, прави малки - ама малки, казвам ти – човешки фигурки от глина и свирки за хлапетията. Те пък му носят – я лимонадено шише с ракия, я някое яйце и ей тъй въртят търговия.

 ( пълен текст » още 3669 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Трета година, откакто не съм самотник – Лиза е с мен. Тя е голдън ретрийвър и казват, че в козината ѝ е златото на всички изгреви и залези. Обожава ме, както и аз нея. Лиза ще живее най-много още осем години, аз нямам толкова пред себе си, така че не тя моето, аз ще разбия нейното сърце. Но сега е рано за скръб и е разгарът на лятото. Горещници. Обикновено я разхождам привечер, мотаем се в парка, обаче днес нещо не ме свърта и излизаме в жегата. Слънцето е толкова безмилостно, че ако нямам тъмни очила и шапка, ще прогори дупки в мозъка ми.

 ( пълен текст » още 3258 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Вървя и си тананикам наум „Since you`ve been gone“, улицата е пуста и тъжна, а сивите хора наоколо са се слели със сградите. Срещу мен приближава циганка. Като от филм на Кустурица е - красива, светлоока, млада, с леко матова кожа, по която блестят фини капчици пот и придават на лицето ѝ перлен оттенък.

 ( пълен текст » още 2124 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

С мастилени грешки убивам
белотата у белия лист,
а нощем сънувам, че вечерям с Шекспир.
Моята тетрадка крещи с цяло гърло в лицето ми –
Нарцис.

 ( пълен текст » още 32730 знака | 1 коментар | оценка: няма )