Поньо, или Панайот, беше от емблематичните луди на града. Денонощно кръстосваше улиците с някакво проскубано куче и с неизменното въженце в ръцете си, което въртеше неуморно. Беше около четиридесетгодишен и кротък, но ако се случеше да го наобиколят хлапетии, да подвикват и да го замерят с камъни, побесняваше и крещеше: „Ааааа! Ефеее! Чужд баща, ааааа! Рижата вещицааа!”. Децата хукваха – ужасени от смъртна опасност плъхчета, грамадният Поньо се тресеше в конвулсии няколко минути и повтаряше едно и също, после се успокояваше и продължаваше по пътя си.

 ( пълен текст » още 13897 знака | 37 коментара | оценка: няма ) 

- Съжалявам... – каза тя и затвори вратата след себе си.
Остави го вътре гол, ням и празен...

Нищо ново. Тя е сукуб. Те всички са обречени да я обичат. А тя винаги си тръгва...

 ( пълен текст » още 6217 знака | 11 коментара | оценка: 5 ) 

Абажурът е обърнато, бяло лале на фона на сивосинкавия прозорец. Матово, светещо, бяло лале, сякаш закачено на огромния хобот на един дебел клон зад прозореца, който се опитва да всмуче няколкото спаружени, кафяви листенца от олисялото теме на съседа си. В най-дясното на прозореца един чорап на бели, кафяви и

 ( пълен текст » още 11180 знака | 15 коментара | оценка: 5 ) 

На Мони

Следобеда, срещу Коледа още нямаше никакви индикации, че раждането на Исус щяхме да посрещнем в подобаващата за географските ни ширини снежна белота. Напротив, на ясното небе се беше тропосало такова слънце, че напомняше най-добрите дни на продължилото рекордно дълго циганско лято. Доста по-късно, от някъде изприпкаха незабелязано сиви облаци, гъсти като машинно масло. И се спуснаха толкова ниско, че ако подскочиш, можеше ръката ти да хлътне в плътната им консистенция.

 ( пълен текст » още 20992 знака | 22 коментара | оценка: 5 ) 

 ( пълен текст » още 6039 знака | 9 коментара | оценка: 5 ) 

Прозорците на къщите затварят очи един по един и селото се потапя в тъмнина. Някъде излайва куче, нещо издрънчава откъм бай христови и това е. Нощта нежно залюлява Мамин дол в скута си като тихичко тананика една от ония песни, които само нощите знаят – песен без думи и без мелодия, песен без звук.

 ( пълен текст » още 11437 знака | 16 коментара | оценка: 5 ) 

"Каква само жена, еййй! – и като клекне да пикае, има осанка!"

 ( пълен текст » още 12163 знака | 14 коментара | оценка: 5 ) 

Достолепна жена беше Стратоника. Висока беше като църковна камбанария и така кашварита, с едни дълги стройни крака, с едни едри бели гърди. ОбрАзете й -изцъклени като берковски бърдуци - гладки и лъскави, устата й - сочна и алена. От големите й, коколати като на белотинска биволица очи фърчаха искри, а на плитката си можеше да обеси цело село без да я откине. Голема жена беше Стратоника, да.

 ( пълен текст » още 11882 знака | 15 коментара | оценка: 5 ) 

Дана видя за пръв път дъщеря си, Мария, един жегав, августовски следобед, докато седеше на синята пейка под асмата и чакаше да се захлади, да се чуе хлопката на козата по улицата, та да отиде да й отвори и да я прибере. Точно пред нея, на десетина крачки,

 ( пълен текст » още 10255 знака | 27 коментара | оценка: 5 ) 

На
Пламен Ставрев

Той седеше в ъгъла. Беше с къса брада и коса, около тридест и пет годишен. Мека, добродушна усмивка озаряваше лицето му.

 ( пълен текст » още 9108 знака | 16 коментара | оценка: 5 )