Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | ПрахПубликувано от alfa_c на 16.02.2014 @ 16:37:14 (877 четения)автор: DimitarG Никой не можеше да предположи, че са братя. При по-внимателно вглеждане или при предупреждение се откриваха сходни черти, главно в областта на веждите, но ако някой ви подготви, то и вие ще забележите такива прилики дори при хора от различни континенти.
ВлаковеПубликувано от alfa_c на 08.02.2014 @ 18:30:43 (1086 четения)автор: verysmallanimal Миналата пролет, когато почина дядо, се наложи да ида до Мамин дол – да занеса хабер на бай Петко, та ако иска, да дойде на погребението.
КракмагaПубликувано от anonimapokrifoff на 04.02.2014 @ 22:13:05 (992 четения)автор: mamontovo_dyrvo Игривият летен бриз се носеше откъм морето, подскачаше по пяната на морските зайчета, издигаше се над тях, после отново се спускаше в падината между вълничките, отпечатваше там ситните бръчици на порива си, след което се оттласкваше от снежнобелите им гриви и тази игра го караше да сияе от щастие. И ние сияехме – шарената въртележка на лятото ни завихряше от капанче на капанче, от кръчмица на кръчмица, но си имахме и наше любимо място. Както човек, като тръгне по широкия свят – хем му е хубаво да гледа шаренията му, хем с едното око все към дома си гледа. Та и ние така. Където и да седнехме – то беше само да видим хората какво правят и на какви се правят. Младост – всичко, дето хвърчи, се ядеше!
Хеликон, петзвезден, със закуска и вечеряПубликувано от anonimapokrifoff на 31.01.2014 @ 11:27:31 (1032 четения)автор: Zvon Колебаех се какво да сторя - да си налея чаша Хенеси или да запаля пура. Направих и двете. Трябваше да чакам. Вече бях отворил купола на обсерваторията си в Парамун - дребно трънско селце. За не повече от час 60- сантиметровото огледало на телескопа, направа на Carl Zeiss Jena, трябваше да се темперира. Обичам последните септемврийски дни. Ухаят на начеваща есен - нежна и мързелива като паяжина. Днешният 21 септември 2012 г., петък, бе точно такъв. През деня бе преваляло, а сега по небето имаше само няколко облачни парцалчета, осветени от първата четвърт на Луната.
Голямата любовПубликувано от alfa_c на 05.11.2013 @ 08:08:46 (966 четения)автор: marsi
Голямата любов умря. Не сърцераздирателно, не шокиращо внезапно. Агонията й започна отдавна – в мига, в който спря да Я целува страстно.
Тя не се възпротиви, не го укори, не направи сцени на ревност. Може би дори не забеляза, или поне не в началото. Беше много заета. Заета да твори прекрасности. Заета с поредния успешен миг. Заета да утешава приятели… и да се извинява…. Много заета. Една неприлично интелигентна блондинка, преуспяла (въпреки бежово-русия цвят на косите си), с фини черти, леко сериозна и в същото време по детски любопитна усмивка и две сладки трапчинки.
Нани ми, нани, гълъбеПубликувано от alfa_c на 04.11.2013 @ 19:41:24 (1555 четения)автор: anonimapokrifoff В памет на дядо ми Стойко, който до края на дните си не забрави Селиолу
Деля се приготви да легне до мъжа си – Димитър стискаше очи, но едва ли беше заспал. И той ходеше угрижен като повечето глави на семейства в българската махала, а нощем се мяташе насън. Размирно време беше, война – Одринска Тракия се удави в християнска кръв, много родове поеха към България. Осемте й деца спяха – уморени ангели, свекърът и свекървата си бяха легнали. Пак я преряза болката в кръста – беше станала тежка, до 2-3 седмици трябваше да роди. И тъкмо подгъна крак на постелята, когато ратайчето захлопа по вратата:
Задния двор на Ада Публикувано от alfa_c на 19.07.2013 @ 16:10:48 (1242 четения)автор: Milvushina “Безценните ни спомени
са разбити и осакатени”
Amnesia, Tristania
Седнах на най-хубавата маса за двама, въпреки че на нея вече имаше табелка “резервирано”.
- Няма проблем – каза сервитьорката, младо момиче с русокестенява коса на плитка и сиви очи. – Резервацията е чак за седем часа.
Знаех точно какво ще поръчам, но се престорих, че преглеждам менюто.
Като на войнаПубликувано от alfa_c на 19.05.2013 @ 18:11:29 (994 четения)автор: verysmallanimal Точно по обяд автобусът от града за санаториума, натоварил пътниците от гарата, изпълзява до най-високата точка на превала, или Гърбината - както местните хора го наричат. Тук пътят се раздвоява - след широк завой надясно автобусът ще продължи за санаториума, а в ляво се отделя тесен макадамов път за Горица.
КонцертътПубликувано от alfa_c на 25.02.2013 @ 12:47:31 (923 четения)автор: Nadie По действителен случай
На 5,000 метра от земята, Дженифър Бел се прощаваше с живота. Спряха да сервират алкохол още преди да започне снишаването, обаче тя си имаше запас за спешни случаи. Извади стограмката от дамската си чанта и успя да удари юнашка глътка преди да затресе отново. Стюардесата я погледна кръвнишки. „Всички ще умрем, даже ние в първа класа”, прошепна Дженифър поверително на съседката си по място.
ВъженцетоПубликувано от alfa_c на 27.01.2013 @ 20:34:33 (1993 четения)автор: anonimapokrifoff Поньо, или Панайот, беше от емблематичните луди на града. Денонощно кръстосваше улиците с някакво проскубано куче и с неизменното въженце в ръцете си, което въртеше неуморно. Беше около четиридесетгодишен и кротък, но ако се случеше да го наобиколят хлапетии, да подвикват и да го замерят с камъни, побесняваше и крещеше: „Ааааа! Ефеее! Чужд баща, ааааа! Рижата вещицааа!”. Децата хукваха – ужасени от смъртна опасност плъхчета, грамадният Поньо се тресеше в конвулсии няколко минути и повтаряше едно и също, после се успокояваше и продължаваше по пътя си.
| | |
|
Въженцето » показани от заявени |
Публикувано на 27.01.2013 @ 20:34:33 (1993 четения)
автор: anonimapokrifoff » раздел: Избрано проза
Поньо, или Панайот, беше от емблематичните луди на града. Денонощно кръстосваше улиците с някакво проскубано куче и с неизменното въженце в ръцете си, което въртеше неуморно. Беше около четиридесетгодишен и кротък, но ако се случеше да го наобиколят хлапетии, да подвикват и да го замерят с камъни, побесняваше и крещеше: „Ааааа! Ефеее! Чужд баща, ааааа! Рижата вещицааа!”. Децата хукваха – ужасени от смъртна опасност плъхчета, грамадният Поньо се тресеше в конвулсии няколко минути и повтаряше едно и също, после се успокояваше и продължаваше по пътя си.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|