... защо съм ти? – когато няма да свърша работа за грош,
живея в къщичка от слама, пиян, стар варненски сархош,
във моя ден един ли валяк ми смачка лятната трева? –
какво за мен ли не търкаля? – ехидна, градската мълва,
щом мама ме почерпи бренди и плака с мен на теферич,

 ( пълен текст » още 854 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... в душата ми нахълта кучи студ, когато ти от мене си замина,
във Варна обявиха ме за луд, крещях след теб във Морската градина,
пустинник, коленичил пред мираж в делири и във тременси несвестни,
в тръстиките на Северния плаж за теб изплаках светлите си песни,
а фарът беше толкова зловещ! – мелтемът плажа риеше с фадрома! –

 ( пълен текст » още 704 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Звездите вън увиснаха над къщите.
Приспа светулките Луната синята.
И уж е лято, уж сме с тебе същите,
а есента дими над нас, в комините.

 ( пълен текст » още 812 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Тежи снегът, застинал като лава,
ще тръсне клонче смръзналият глог.
А снежният човек наподобява
един прекрасен ренесансов Бог.

 ( пълен текст » още 510 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

На сънища така не се наситих –
все пищни, цветни, ярки и без звук.
Навярно нощем скитам сред звездите,
а в ранна утрин се завръщам тук.

 ( пълен текст » още 535 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Понякога съм крива като гвоздей –
забит със злост от упор в твърда талпа.
Яростта ли ражда черни гроздове
с пиперливи и отровни залпове?

 ( пълен текст » още 762 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Любовта няма нужда от фрази,
от клишета и гръмки слова.
Ако можеш, докрай ще опазиш
всеки допир, за който живях,

 ( пълен текст » още 718 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

С изящната си рокля от коприна,
из листопада – градски развейпрах,
под моя бял прозорец ти премина,
погледна ме за миг – и онемях! –

 ( пълен текст » още 767 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Преди да зазори, недей си тръгва.
Постой, дордето утрото е мокро
и месецът – като петаче кръгло –
не е отплавал в златната си лодка.

 ( пълен текст » още 766 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Есента си отива,
с тихи стъпки. Къде?
Уж добра, закачлива,
времето ни краде.

 ( пълен текст » още 517 знака | 1 коментар | оценка: 5 )