... съседката ми свири на пиано, започва сутрин някъде към пет,
събужда ме – и нищо, че е рано, старая се да бъда мил съсед,
понякога ми иде да ѝ трясна един ритник – на входните врата,
но музиката нейна е прекрасна! – и като нея няма на света! –

 ( пълен текст » още 740 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Tя извира от мен по безумна от лава,
тази дива любов, тази адска жарава,

 ( пълен текст » още 1138 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

С коси на кок – и в роклицата бяла,
с фишу екрю на топлата си гръд,
тя беше най-красивата в квартала! –
Жената, дето ми препречи път.

 ( пълен текст » още 1019 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

С дъха си ледено писмо започва зимата да пише.
Раздран от пушеци и смог, градът сред кишата въздиша.
И уж до вчера бе добра и ласкава нощта за двама,
а днес раздрипаният здрач тъче чердже от скреж и слама.

 ( пълен текст » още 930 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... да бях молец във малката ти стая,
безшумно покрай теб да си летя,
да гледам как с утайката от чая
поливаш си саксийките с цветя,

 ( пълен текст » още 826 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Разсънва локвата дъждът,
разрошва водните ѝ букли.
Септември, спрял на кръстопът,
със шепа кестени избухва,

 ( пълен текст » още 755 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... тъй тихо рохолѝ дъждът, чак и на мен ми се доспива –
тъй връз изящната ти гръд се свлича светлата ти грива,
бе топъл тежкият ти кок с безбройни фибички и шноли,
мил воайор е Господ Бог! – поиска да ни зърне – голи,

 ( пълен текст » още 652 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... така сияйна идеш ми в зори, че аз до теб изгубвам ум и дума,
светулчица в безмълвните гори, по-тиха от мечтание на Шуман,
пристъпваш като в приказка добра и гледам те – разлистена и тиха,
така и не успях да разбера защо не те събрах във два-три стиха? –

 ( пълен текст » още 735 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Отдавна се опитвам да издраскам
фиталните наброски връз платното.
Но моливът се чупи, непохватен
докрая да изобрази живота.

 ( пълен текст » още 803 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... о, колко ми се иска пак да съм едно момче на двадесет години,
под цъфналия пролетен салкъм да гледам във зениците ти сини,
да те обичам, както аз си знам! – каквото и за теб това да значи,
и шепа обич – зрънце от сусам, на стих да ти я дам по моя начин,

 ( пълен текст » още 784 знака | коментирай | оценка: няма )