Разсънва локвата дъждът,
разрошва водните ѝ букли.
Септември, спрял на кръстопът,
със шепа кестени избухва,

 ( пълен текст » още 755 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... тъй тихо рохолѝ дъждът, чак и на мен ми се доспива –
тъй връз изящната ти гръд се свлича светлата ти грива,
бе топъл тежкият ти кок с безбройни фибички и шноли,
мил воайор е Господ Бог! – поиска да ни зърне – голи,

 ( пълен текст » още 652 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... така сияйна идеш ми в зори, че аз до теб изгубвам ум и дума,
светулчица в безмълвните гори, по-тиха от мечтание на Шуман,
пристъпваш като в приказка добра и гледам те – разлистена и тиха,
така и не успях да разбера защо не те събрах във два-три стиха? –

 ( пълен текст » още 735 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Отдавна се опитвам да издраскам
фиталните наброски връз платното.
Но моливът се чупи, непохватен
докрая да изобрази живота.

 ( пълен текст » още 803 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... о, колко ми се иска пак да съм едно момче на двадесет години,
под цъфналия пролетен салкъм да гледам във зениците ти сини,
да те обичам, както аз си знам! – каквото и за теб това да значи,
и шепа обич – зрънце от сусам, на стих да ти я дам по моя начин,

 ( пълен текст » още 784 знака | коментирай | оценка: няма ) 

И, нали по характер съм хрисим, и не съм на скандалите фен,
ако нявга ти кажа върви си, значи просто – тръгни си от мен,
в седем тръгва ти влакът за Враца – и след твоите топли поли
над чашлето с прощална "Lavazza" ще изпуша една-две лули,

 ( пълен текст » още 714 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Внезапно. Рязко. Страшно. Изведнъж.
Тъй както идат бурите наесен,
се втурна ти в живота ми на мъж.
И аз забравих кой съм – и къде съм.

 ( пълен текст » още 818 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... нощта си грабна шапката и шала – и нейде надалече отлетя,
в едно съседно дворче из квартала ти краднах шепа пролетни цветя,
май, момини сълзи или зюмбюли? – и тихо размечтах се призори
да идем пак на някой плаж през юли, или да хлътнем нейде вдън гори,

 ( пълен текст » още 745 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Защо не идва никога сама
непредвидимата злина в живота?
Изтрих от паметта си не една
заблуда, че е чест да си самотен.

 ( пълен текст » още 573 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... така да ми се ходи на море! – със някоя девойчица красива,
да си я гледам – в бански на каре, развяла ветролейната си грива,
да я прегръщам в дългите вълни, и – ако Бог рече, да я целуна! –
да ѝ река: – Момиче, остани! – и да ѝ стелна сетната си дюна,

 ( пълен текст » още 782 знака | 1 коментар | оценка: 5 )