Вървиш към мен, но всъщност си отиваш...
Дори с походката излъчваш хлад.
Боли ме, а пък зная, че не бива.
Не тръгва времето, уви, назад!...

 ( пълен текст » още 605 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Дали разчела съм погрешно
от Бог изпратените знаци?
Раздипли тънката си дрешка
в очите ми зелено лято.

 ( пълен текст » още 783 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... додето разбера, че си сестра на вятъра – и някъде замина,
и твоят брат през старата гора като че ли засвири с окарина,
над мен внезапна сойка изпищя, избуха бухал в тъмното усое,
повехнаха дъбравите с цветя от слънцето след теб, момиче мое,
такъв бездънен ден се очерта, и черна нощ подире му последва,

 ( пълен текст » още 693 знака | коментирай | оценка: няма ) 

А нощите ни с теб - любовни клади,
в които хвърляхме се като слепи!
Отдавахме телата без пощада,
без дъх останали, със устни слети!

 ( пълен текст » още 590 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Най-трудно е да кажа сбогом
след изкушителна измама.
Това е драконова болест.
Лечение за нея няма.

 ( пълен текст » още 645 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

И виждам те - с икона във ръка
да палиш свещ във непозната църква...
Безмълвна и със сключени уста
зовеш на помощ и светци и мъртви.

 ( пълен текст » още 773 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Няма как да отрека –
все по-къс денят ми става,
стихва златната река –
в руслото си пепеляво,

 ( пълен текст » още 564 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Ако някога рано в зората
морен странник на прага почука,
не затръшвай пред него вратата -
не случайно той спрял се е тука.

 ( пълен текст » още 857 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Живях в бездънната ти тишина,
която ме изправяше на нокти.
Но не намирам в себе си вина
че твоят ден търни от безпокойство.

 ( пълен текст » още 588 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Коя си ти? В мъгли забулен връх -
роден от митове, кръщаван в бури?
Към теб стремя се до последен дъх,
макар да чезнат твоите контури...

 ( пълен текст » още 679 знака | 1 коментар | оценка: няма )