... две девойчици с летни кънки срещу мене през парка летяха,
забучаха в мен буйни реки! – скрих молива с тефтера в силяха,
и – жребец, изпръхтял пред езда, аз наострих уши и душица! –
пих дори минерална вода, в бързината си спомних три вица,
попригладих мустак и перчем в тоя царствено мъжки следобед! –
... отдавна не сънувам теменуги, дъбрави с меки пролетни цветя,
в токатите – и в Баховите фуги! – във сънища по цяла нощ летя,
пресичам междузвездните пространства на старичкото свое НЛО,
понеже грохна цял живот да странства душата ми с пречупено крило,
сред грохота на сринати надежди, порутени – из бездните – мечти,
... с подстриганото теме на черта, обръснати, брадясали – и диви,
останахме тъй малко на света, че аз се чудя как сме още живи? –
със белите си ризи – неглиже, с чорапите до глезена без ластик,
печално оредяващи мъже! – сред тая гнусна гмеж от педерасти,
и няма кой ни да извади щик, и нито кой „По пет на нож!” да вика,
... момиче с бели сандалети и жълта блузка от ликра
сред всички български поети, да седне покрай мен, избра,
така красиво ненадейна! – невям изпрати ми я Бог? –
над пейката косици вейна – и сетне ги смота на кок,
и в миг ми зауха на юний, на лято, слънце и липи! –
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14243
Онлайн са:
Анонимни: 786
ХуЛитери: 0
Всичко: 786
