ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация
ХуЛитери:
 Нов: Darsy
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14243
Онлайн са:
 Анонимни: 782
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 782
Календар
| П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
| |
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | | 28 | 29 | 30 | |
|
|
|
[ добави събитие ] | Брой до стоПубликувано от anonimapokrifoff на 12.10.2022 @ 10:08:22 (148 четения) автор: osi4kataЛуната плъзна восъчно чело по сивкаво крило от паднал ангел
и то проблесна. Брой до сто и ще зараснат всички рани
Какво се случва в смахнатия святПубликувано от anonimapokrifoff на 10.10.2022 @ 10:57:42 (116 четения) автор: Albatros... когато легна в моя стар креват и той под мен изскърца си зловещо,
какво се случва в смахнатия свят, във всеки миг с душата си усещам –
момченце ли простенва в своя сън? – за своята изгубена играчка,
или реди си тъпото "дрън-дрън!" във подлеза след теб крадлива врачка,
дали по изгрев – грейнал на лице, край теб не ще премине катафалка? –
Тълкуване на миражитеПубликувано от anonimapokrifoff на 09.10.2022 @ 11:59:29 (138 четения) автор: YOTOVAVAПейзажът заблуждава сетивата.
А жабешкият хор е твърде рехав.
Събрало жар от тлеещото лято,
е кестенчето в топлата ми дреха.
Така живея, татеПубликувано от anonimapokrifoff на 07.10.2022 @ 12:24:28 (156 четения) автор: Albatros... дали защото тръгна моят ден и си потъна в залеза карминен,
баща ми се надвеси върху мен и тихо ме попита: – Как си, сине? –
смален под чорлавите небеса, към мен слетяха бащините думи,
събрани в мъдра капчица роса, мълчана сякаш от Мевляна Руми,
и аз душа протегнах на Възбог, и тихо промълвих – добре съм, тате,
Разпъваме любимия като Христос!
Не спираме, когато ни помоли!
От упор стреляме въпрос подир въпрос,
не чуваме дори какво говори...
На педя от споменПубликувано от anonimapokrifoff на 06.10.2022 @ 10:44:07 (166 четения) автор: pastirkaБях малко момиче, дошло от града
при живия корен на село.
Там облаци пускаха млада брада
и свиреше вятър на чело.
МигПубликувано от anonimapokrifoff на 06.10.2022 @ 10:42:31 (139 четения) автор: Albatros... дали поради липса на култура, или защото тъп съм като пън,
седя и пия бира на бордюра – и залезът настройва ме за сън,
мангалите с маркуча си измиха асфалта – и край мен се разхлади,
и варненската уличка е тиха като кръчме в хотелче с три звезди,
ченгето от патрулката излезе – от автомата цръкна си кафе,
Здравей, Човеко!Публикувано от anonimapokrifoff на 05.10.2022 @ 09:31:03 (146 четения) автор: Albatros... в зори се будя винаги с надежда,
че ще живея в по-добричък свят,
защото знам, че радостта се свежда
до простичкия факт – да съм ви брат.
Писмо от един АлбатросПубликувано от anonimapokrifoff на 04.10.2022 @ 10:50:41 (193 четения) автор: Albatros... с какво ще ме запомни този свят, ако случайно утре си отида? –
не станах ни известен, ни богат, сях жито, жънах щир и паламида,
от съмнало до тъмнало ви пях – и сричах невъзможните си рими,
и при това с volume-то на max, солист в капела фейсбук-херувими,
| | |
|
Писмо от един Албатрос » показани от заявени |
Публикувано на 04.10.2022 @ 10:50:41 (193 четения)
автор: Albatros » раздел: Избрано поезия
... с какво ще ме запомни този свят, ако случайно утре си отида? –
не станах ни известен, ни богат, сях жито, жънах щир и паламида,
от съмнало до тъмнало ви пях – и сричах невъзможните си рими,
и при това с volume-то на max, солист в капела фейсбук-херувими,
|
|
|
| |
 | |  |
 | |