| Есенна рапсодияПубликувано от Administrator на 02.09.2022 @ 11:33:12 (81 четения)автор: YOTOVAVA На пръст ухае и на мокра шума,
от север припълзя разчорлен мъх.
Защо не се побират само в дума
стремежите на краткия ми път?
Прочит на сутрешната пресаПубликувано от anonimapokrifoff на 02.09.2022 @ 08:47:30 (99 четения)автор: Albatros ... мноо яко вали, небосводи се килват отгоре ми –
и е просто мираж онзи шеметен месец април,
даже мравките тръгват с чадъри по стволи и корени,
върху Седмата пейка на ченгелче и аз съм се свил,
Ще пиша стихове в небетоПубликувано от anonimapokrifoff на 01.09.2022 @ 09:25:47 (86 четения)автор: Albatros ... на кръстопътя на света, с разпъната на кръст душица,
за първи път от сто лета не пожелах да литна – птица,
пешак – на хълмите се спрях, изгазил мъчната си угар,
освен с две шепи пътна прах, забогатях ли с нещо друго? –
застанал на самия ръб на този свят, мълча – посърнал,
В любимата ми Гръцка махалаПубликувано от anonimapokrifoff на 29.08.2022 @ 08:42:56 (96 четения)автор: Albatros ... от двора на близначките гъркини,
когато се зачерни вечерта,
ще си открадна пазва със смокини,
тъй както нявга – в детските лета,
връв чирози със дъх на саламура,
Лудият Публикувано от anonimapokrifoff на 28.08.2022 @ 08:46:49 (90 четения)автор: Albatros ... той троши на гълъбите кифла, гледа ги – и тихо си мълчи,
сигурен съм – Господ се усмихва в неговите хубави очи,
подпетил световната умора, все на път по Земното кълбо,
тръгва след пияния си кораб с някакъв си луд Артюр Рембо,
гушка малко котенце на пазва, клъцва му парченце сух салам,
Край реката със златните рибкиПубликувано от anonimapokrifoff на 27.08.2022 @ 08:39:21 (82 четения)автор: Albatros ... от дерето със кисели шипки, с жълта сламка в беззъби уста,
край реката със златните рибки сурна чехли към мен есента –
дъх пое, на тревата поседна, хвърли камъче в подмола тих,
сякаш беше дошла за последно да ѝ вържа две панделки в стих,
Последният римуващ мохиканПубликувано от Administrator на 26.08.2022 @ 12:55:07 (92 четения)автор: Albatros Е, как да не повярвам в чудеса? – за мене всички слухове са верни,
започна да ми никне пак коса – брадата ми – и тя! – взе да се черни,
във страшна спортна форма, призори направих две-три лицеви опори,
дори отказах биричките три! – и хвърлих се в поредната love story,
| | |
|
Последният римуващ мохикан » показани от заявени |
Публикувано на 26.08.2022 @ 12:55:07 (92 четения)
автор: Albatros » раздел: Избрано поезия
Е, как да не повярвам в чудеса? – за мене всички слухове са верни,
започна да ми никне пак коса – брадата ми – и тя! – взе да се черни,
във страшна спортна форма, призори направих две-три лицеви опори,
дори отказах биричките три! – и хвърлих се в поредната love story,
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|