... посоките на този свят са пет, последната отвежда във Всемира,
роденият със участ на поет – дори отвъд да иде! – не умира,
събужда ни по третите петли, със Сънчо вечер води ни в горици,
ако душата много ви боли, превързва я със сенчици на птици,

 ( пълен текст » още 686 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... додето нощем лампата им свети
и топлата лулица им дими,
Жените на големите поети
дали навиват лозови сарми?

 ( пълен текст » още 770 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... дали защото мъжкото ми лято
покри го вече есенна слана,
със себе си – в allegro moderato –
живея в мир, покой и светлина,
отдавна ми омръзна да печеля

 ( пълен текст » още 743 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

... все по-успокоен – и благ,
дори и някак си по-мъдър,
седя на своя къщен праг –
с надежда утре пак да бъда,

 ( пълен текст » още 663 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... болката е мярка за душа – тъй веднъж насън ми рече мама,
адски ме боли, като греша, млъквам – и се правя, че ме няма,
уж – на светлината съм жених, уж – пера кирливите си ризи,
цял ден болки в своя дълъг стих, грехове редя на тежки низи,
в кукувичи прежди, през бодил, под мълниеносни небосводи

 ( пълен текст » още 658 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Тази нощ заваля. Есента се стиши за последно
и край моя прозорец помаха с омокрена длан.
Утре рано премръзнал дъждът уморен ще полегне
и ще белнат косите му в жълтия тревен саван.

 ( пълен текст » още 842 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... понякога излизам на балкона и мисля си над стихналия град –
баща ми си забрави телефона на тръгване от този скапан свят,
една реликва – черна „Motorola” със седемнайсет копчета отпред,
с гласче – венецианска баркарола! – за гайда, барабани и квинтет,
а тати беше влюбен във звездите по нейния, одран от век, дисплей,

 ( пълен текст » още 836 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Прозорецът е мокър след дъжда.
И ситна мрежа безпризорни капки
пленява декемврийската дъга –
в дифракция и стих на светлината.

 ( пълен текст » още 890 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Кърви окото на деня,
зад хълмове догаря.
И тъмнина, и тъмнина
след него се затваря.

 ( пълен текст » още 448 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... натрупах вече тонове от минало
за своите шейсет и шест лета –
дори забравям с кеф, че ме е имало,
и с обич своя бъден ден чета,

 ( пълен текст » още 795 знака | 1 коментар | оценка: 5 )