| Селфи от другия ЖивотПубликувано от anonimapokrifoff на 21.01.2023 @ 10:24:52 (67 четения)автор: Albatros Навярно съм дошъл от други свят, където всички хорица са братя,
делят си с обич сухия комат – не вярвате ли? – селфи ще ви пратя,
там хората са благи, тъй добри! – и никой не изрича лоша дума,
свят без ненавист, жажда за пари, и всеки кротко си върви по друма,
където нощем – в тихите треви – светулките танцуват компарсита,
Ще те чакамПубликувано от anonimapokrifoff на 20.01.2023 @ 09:58:14 (107 четения)автор: zinka /на Ирина Славчева/
Не отлитай, птицо моя, много надалече!
Шепата ми – още топла, а те чакам вече.
Безмълвен сонетПубликувано от anonimapokrifoff на 20.01.2023 @ 09:57:24 (70 четения)автор: YOTOVAVA Знам – бяла смърт и думите застига.
И те тънеят! – чути, неразбрани.
Щом нейде пее пролетна авлига,
веднага я огракват хищни врани.
Моите литературиПубликувано от anonimapokrifoff на 18.01.2023 @ 11:48:40 (59 четения)автор: Albatros ... о, Боже, толкова съм лош, че всички слухове са верни –
броя звездите всяка нощ – безсънен Николай Коперник,
строя дворци от рядка кал и си живея в тях наужким,
и трупам тонове печал – забравен и от Бога Плюшкин,
заспивам с томче на Карл Май или със вчерашния вестник,
Момичета, от други свят дошлиПубликувано от anonimapokrifoff на 17.01.2023 @ 08:53:53 (74 четения)автор: Albatros ... момичета, от други свят дошли, нетрайни, ненадейни, тъй красиви! –
за вас ли пях със Третите петли и вихрех светлоструйните ви гриви?
За вас ли през поляните с цветя вървях със стиска летни маргаритки?
И в младостта – която отлетя! – разтърсвах ви косиците на плитки?
По цяла нощ в притихналия парк ви рецитирах Лермонтов и Пушкин,
КнигаПубликувано от anonimapokrifoff на 15.01.2023 @ 11:03:33 (88 четения)автор: rajsun Защото все надава ухо и напряга окото,
да чуе и види, за нещо си да поговори,
аз повдигнах душата си мъничко по-нависоко –
в една книга.
Къде по-нагоре?
Ех, пролет мояПубликувано от anonimapokrifoff на 15.01.2023 @ 11:02:12 (72 четения)автор: Patrizzia Ех, пролет моя тихата печал,
на светлата ти същност не отива,
разтваряш цвят, невинна и красива,
в косите кичур – рано побелял.
Eдин миг НадеждаПубликувано от anonimapokrifoff на 15.01.2023 @ 10:59:22 (80 четения)автор: Albatros ... от болките се учех да съм благ, и през сълзи да пея светли песни,
да не приемам никого за враг, преди юмрук в лицето ми да тресне,
понякога се случва да греша, но вслушвам се във мравката по Пътя –
да си вървя с протегната душа! – и нищо моя взор да не помътя,
да вярвам, че над всекиго до мен Бог е надвесил топлите си длани,
| | |
|
Eдин миг Надежда » показани от заявени |
Публикувано на 15.01.2023 @ 10:59:22 (80 четения)
автор: Albatros » раздел: Избрано поезия
... от болките се учех да съм благ, и през сълзи да пея светли песни,
да не приемам никого за враг, преди юмрук в лицето ми да тресне,
понякога се случва да греша, но вслушвам се във мравката по Пътя –
да си вървя с протегната душа! – и нищо моя взор да не помътя,
да вярвам, че над всекиго до мен Бог е надвесил топлите си длани,
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|