Метлата обожаваше всичките дванадесет деца в приюта, но имаше и своите малки пристрастия. Марго тя обичаше, така както се обича въздухът, без да му мислиш много, без да се питаш защо. Светло и ясно, и просто. Яшо, обаче караше старите й клечки да потръпват болезнено.

 ( пълен текст » още 6051 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Първото, което помнеше беше дъждът. Студен и самотен, премръзнал като гладно бездомно куче. Тя стоеше до същия този прозорец, а дъждът намираше пролуките в дървото и се шмугваше вътре. По пода капеха студени дъждовни сълзи, мокреха малките крачета и се изпаряваха от топлината на дъха ѝ.

 ( пълен текст » още 7203 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Нощта се спуща като фея, плавно
и светлинките миг след миг топи.
Едно дете в леглото е отдавна,
Но вече час не може да заспи

 ( пълен текст » още 1190 знака | 11 коментара | оценка: 5 ) 

Не вълкът е единак, а таралежът.
Сам живее, сам събира гъби,

 ( пълен текст » още 574 знака | 10 коментара | оценка: 5 ) 

Сто бодливи таралежа
наумиха си веднъж
облаче да хванат в мрежа,
след това нашир и длъж

 ( пълен текст » още 546 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

Кротка зима, зиморничава...
Не й се ходи в снега,

 ( пълен текст » още 608 знака | 10 коментара | оценка: 5 ) 

Борко работа си няма.
Именца измисля само –
поучителни, хем смешни,
хем да сочат стъпки грешни.

 ( пълен текст » още 732 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Че си е злояда,
кой ли я не знае?
Да се храни сяда,
пък не ще – така е
вечно с наша Кица.

 ( пълен текст » още 511 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Ваше Височество принц Даниел,
в кралския двор се разхожда петел -
гордо изпъчен, с гребен висок,
с пъстри пера и жълтоок.

 ( пълен текст » още 620 знака | 5 коментара | оценка: 5 ) 

Марго спеше. Отвън, закъснелият есенен дъжд, разстроено чукаше по стъклата с надеждата някой да отвори и прибере измръзналите му капки на сухо. Ноемврийският вятър кашляше под прозорците на сиропиталището и разхвърляше студената си мъка по оголелите клони на приведените тополи. Тъмнината се люлееше по провисналите електрически кабели. Току хващаше някой, засилваше се и се удряше в прозорците на сивата схлупена сграда.

 ( пълен текст » още 6392 знака | 3 коментара | оценка: няма )