Котенцето бяло от студ е побеляло, със снежинки е покрито и от студ, сърчицето му е свито. Няма мекичка тревица, на нея да полегне и да се претърколи, да мирише цветята и да гони разноцветните пеперуди...
Интернет, Интернет, какво си ти за мен, за теб и за всички вас, читатели? За мен ти си моя виртуален свят, пълен с приятелства, истински безброй от цяла България... С плетки интересни и красиви, рецепти всякакви за лечение и готвене чудесни...
Аз съм дете на любовта. С много обич съм аз сътворена от моите татко и мама. И може би затова, аз обичам да обичам и усмивки да раздавам на всички, на хората, животните и птиците, на цялата природа!
Аз жена съм, нежна и омайна и също лек зефир, докосвам теб и като огън пламтя в твоето сърце. Мека съм като глина в твоите ръце и ти можеш от мен да сътвориш жена-мечта! Като Жулиета, аз да те обичам и в любов вечна да ти се вричам!
Аз знаех, че баба ми Стояна знае да бае от три неща: - Урочасване, Металкя на очите и Подлютена рана. Но никога не съм живяла при нея и така да ме научи...
Тази случка ми се случи в град Монтана. С децата бяхме дълги години по квартири и този път живеехме на втория етаж в къща. Там бяхме в три стаи, три семейства с децата си...
В първата случка някаква незнайна сила, мен ме спаси, а в тази, синът си спасих. Живеех вече при майка си с двете си малки деца. Дъщеря ми, Таня беше като мъжът ми, тъмна на цвят и с тъмни очи, а синът ми Ангел/Ани/ беше като мен бял с тъмни очи и руса къдрава коса/мъжът ми беше къдрав/.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14180
Онлайн са:
Анонимни: 89
ХуЛитери: 3
Всичко: 92
Онлайн сега:
