От 1945 до 1990 на българина не му беше позволено да участва в нито едни демократични парламентарни избори.

 ( пълен текст » още 771 знака | коментирай | оценка: няма ) 

От десет години гледам стария каменен дувар на село и си мечтая да го иззидам както трябва.

 ( пълен текст » още 1682 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Точно преди тридесет години работникът Пантелей Гърмидолски получи от своя подъл и крадлив работодател кръвопиец дневната си надница от два лева и седемдесет стотинки.
- Е, какво да правя с тях? – горчиво се усмихна Пантелей, разглеждайки в дланта си малката купчинка монети. - Искам да ям, искам да пия, а трябва да сменя и подметките на обувките си. Я виж старите – дупка до дупка. Ех, ама живот ми е отредила съдбата!

 ( пълен текст » още 2320 знака | коментирай | оценка: няма ) 

През първата половина от живота си впрягах само белия кон. Колесницата ми завиваше надясно и се въртеше в кръг до безкрай.

 ( пълен текст » още 353 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Откакто храня двата вълка по равно,

 ( пълен текст » още 61 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

осем чаши на плажа
и една отдалечаваща се фигура на жена в търсене на деветата

 ( пълен текст » още 547 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

Защо всяка вечер оставям храна само на белия вълк,

 ( пълен текст » още 85 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

Преди прогресивните се подиграваха на консервативните, че вярват, че земята е плоска, само защото в Библията пише така. Сега консервативните се подиграват на прогресивните, че вярват, че един мъж е жена, само защото в документите му за самоличност пише така.

 ( пълен текст » още 493 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Нощта се спуска над града.
От Турлата повява боров хлад
с дъх на горски ягоди и на къпини.

 ( пълен текст » още 205 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Шумен, зловещо настървен е днес светът ни. Но … носталгията по изживелия времето си социализъм не ражда утеха, нито е светъл лъч сред безнадеждността за утрешния ни ден. Ако Бог е прелял своята същност и в слово, защо да мълча? Знам нищо не зависи от мен, абсолютно нищо! Други коват съдбините на човечеството, ала те не са повече от невинно страдащите.
Тези 5 хиляди морски пехотинци, пратени в Ормузкия проход в готовност да нападнат Иран, имат майки, бащи, сестри, любими, вероятно и деца. Всички те дали ще се завърнат живи и здрави по домовете си?
Аз съм една от всички майки по света. Ако в името на една идея /справедлива или не историята отсъжда/, на определена кауза, на някакъв стремеж или амбиция се пожертват десетки, стотици, хиляди човешки животи, от хуманни мотиви ли се ръководели онези, които са заповядали да се разрушава, пали и убива? – питам аз. Не познавам религия, нито Бог, който да оправдава насилието. Изключвам ислямския фундаментализъм.

 ( пълен текст » още 2781 знака | коментирай | оценка: няма )