Малкото южно градче дишаше тежко, потопено в невероятен юлски пек. Горещият вятър носеше прах и пясък и го хвърляше в очите и гърлата на хората. Четиридесет градусовата жега, продължила повече от седмица, беше сменила цвета на тревата, дърветата, улиците, къщите, колите. Останал беше само нюансът между жълто и охра – прашно, пясъчно и изгоряло.

 ( пълен текст » още 6856 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

В купето бе смрадливо и задушно, затова Ясен се изниза в коридора да подиша чист въздух. Няколко човека стояха до отворените прозорци и пушеха. От храстите и ниските дървета край линията се носеше приятно ухание. Пролетта бе прекрасна.
Ясен реши да стои в коридора, докато не го заболят краката.

 ( пълен текст » още 10192 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

О, Там, в една страна, Силикон Мутрофон Чалгария (СМЧ) имаше прекалено много асансьори за никъде, сини балони, червени тигани, глутници бездомни песове, много дупки и разбити пътища, строители на магистрали, даскали и доктори, лаици и дилетанти от сой, театрални илитератори, вкаменени театрали и оперни прими с

 ( пълен текст » още 13187 знака | оценка: няма ) 

Думите „и теб това те чака“ изведнъж изникнаха в съзнанието на Ралица. Тя си бе спомнила една случка отпреди три дена. Уж нищо и никаква размяна на реплики, а до какво се стигна…

 ( пълен текст » още 6846 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Да се родиш българин е безумие. Да живееш като българин е недоразумение. Да си българин в чужбина е парадокс. Да умреш българин е блаженство. Защото, откакто я има България, мъртвите българи са повече от живите. А това е утеха, че отивайки си от белия свят, ние попадаме в по-добрата България.

 ( пълен текст » още 3153 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Колчем сутрин отворя уши, и чувам – гороломно ехти, вулканично клокочи, лицемерно гъргори, лакомо сумти, гнусно мляска и цигански ври поредното предизборно грухтене в политическата кочина на България.

 ( пълен текст » още 4162 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Мъкна пазарските торби, когато ме заслепява. Незнайно как медния отблясък ме връща в детството. На същото място в същия двор на същото начално училище, където сричах първите си думи. Когато видях двете стотинки сякаш изпаднах в безтегловност и ефирното ми тяло се смали до размерите на сополив първолак.

 ( пълен текст » още 3097 знака | 7 коментара | оценка: 5 ) 

Мъжът стоеше на улицата с ръце в джобовете, свел умислено глава. Подухваше лек ветрец, който разрошваше косата му и караше полите на шлифера му да потрепват. Бе малко след полунощ и никъде не се мяркаше жива душа. Само един от прозорците на издигащата се наблизо жилищна сграда светеше. На небето се бе оцъклила пълна луна. Голите клони на дърветата приличаха на протегнати ръце на чудовищни същества. Бе тихо, като изключим далечното бучене на автомобили, движещи се по магистрала. Светът сякаш бе замрял в очакване.

 ( пълен текст » още 8471 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Тръпки ме побиват като си помисля, че в недалечната 1914 година, на днешния ден - 29-и октомврий, си е теглил куршума един български поетичен динозавър — Пею Крачолов Яворов.

 ( пълен текст » още 9670 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Спомените от онзи ужасен ден често изникваха в главата на Алис. Бяха изминали цели пет години оттогава, но образите продължаваха да са болезнено ярки. Случилото се нямаше как да бъде забравено. Тя захвърли прането и се загледа в треперещите си длани. Седна на един объл камък насред реката и зачака лошият момент да отмине. Но не, трябваше отново да преживее трагедията…

 ( пълен текст » още 14477 знака | коментирай | оценка: няма )