Сутрин нещата са уголемяват. Светлината ги прави по-отчетливи. Дори тъмните мебели в стаята изглеждат по-ярки, някак по-нови, съвсем непознати. Може би, защото винаги, всяко утро, се будя чужд. Или по-точно като чужд. Не ми е познато нищо от това, което ще заваря около мен. И се оглеждам. Плахо и със съвсем малко възторг.

 ( пълен текст » още 11708 знака | оценка: 4.75 ) 

Жената със зеленото сако и бледата, мляко с какао пола, съм аз. А мъжът, с побелялата коса, щръкнала и разрошена, с очилата, и смъкнатия почти до коленете панталон, сива риза и кяфяво яке, е той. Моят съпруг. Или поне беше. Сега е просто фигура, контур, който се движи до мен. Аз по-енергично, той по-вяло, въпреки че и досега стяга коленете си на всяка крачка. Тялото му е като олово. Когато спи, когато се храни, когато, както сега, ме следва.

 ( пълен текст » още 6985 знака | оценка: 4.72 ) 

Скоро дъждът ще стигне и до нас. Навява от покрива, избива през пролуките, всеки момент вътрешната част от сградата ще се намокри. Тя продължава да стои като изрязана. Без да помръдва, сякаш дори не диша. Не трепва. Дългият й крак, в тъмен панталон, изтегнат под масата, прозрачната червеникава блуза, под която гърдите й се повдигат и отпускат.

 ( пълен текст » още 6536 знака | оценка: 4.73 ) 

Макиато. Късо кафе в порцеланова чаша. С каймак. И съвсем малко прясно мляко. От пяната. Захар, но само на върха на лъжичката. И един чай. В широка чаша. Прозрачна. С елегантна дръжка. Като ключа сол, но срязан през средата. Хубаво момче.

 ( пълен текст » още 7178 знака | оценка: 4.71 ) 

Лято е. Горещо. Платът на роклята ми е хладен. Когато се появи вятър, тя прилепва към краката. Въздухът ме обгръща в спираловиден вихър. Полепва по леко загорялата ми кожа. Зърната на гърдите ми настръхват, втвърдяват се почти до болка. С периферния си поглед се опитвам да уловя контура на рамото си и част от гърба.

 ( пълен текст » още 6293 знака | оценка: 4.35 ) 

Около 20 сантиметра. Разстоянието от палеца до кутрето. Когато широко изпъна пръсти, докато побелеят. А това е молив. Черен. От меко дърво. Не е НВ. А 2В. Мек графит. Когато опра острието в хартия, стена или дори в бедрото ми, то се топи. Оставя малка тъмносива точка.

 ( пълен текст » още 5751 знака | оценка: 4.69 ) 

Първия път, когато те погалих дланите ми се покриха с мехурчета...

 ( пълен текст » още 3289 знака | 26 коментара | оценка: 4.95 ) 

Може би трябваше да го изпреваря. Може би не трябваше да го оставям да си тръгне първо. Можех да го изхвърля веднага след раждането. Още докато изцапано с кръв и слуз пищеше в ръцете на акушера. Можех да стана, да грабна това ритащо, миришещо на кръв и вътрешности дете и да го натикам в кофата. Или да го заровя.

 ( пълен текст » още 7159 знака | оценка: 4.73 ) 

(част Първа - Цъфтеж)

Това е молитва. Тайно послание, което изричам само наум. Затварям очи, дишам спокойно, ноздрите ми едва се разтварят, гръдният ми кош се отпуска и изричам сричка по сричка. Адиантум капилус венерис, Адиан-тум, капи-лус, вене-рис.

 ( пълен текст » още 7428 знака | оценка: 4.42 ) 

Не искам да бъда разпитвана от мъж. Мъжете знаят как да задават въпроси. А и аз не умея да ги лъжа. Когато някой мъж ме попита нещо се старая да му отговоря изчерпателно. Когато ме попита жена, винаги си измислям.

 ( пълен текст » още 8778 знака | оценка: 4.83 )