Босите му крака изшляпаха покрай мен – твърде утринно и за двама ни, за да му обърна внимание. Димящото кафе беше до мен, лаптопът ми беше отворен на пощата, получена през нощта и нямаше сила, която да ме откъсне от ежедневното ми сутрешно занимание – събуждане...
Клатушкащата му фигурка пресече диска на периферното ми зрение и някакво далечно вътрешно аз само регистрира: слязъл е от леглото си бос, дано се е изпишкал и – по дяволите – май куца все по-малко. Когато счупи крачето си като малък и после стоя в гипсове и зарасна накриво и после пак операции, и пак гипсове, и така до безкрайност, не вярвах, че ще дойде ден, в който пространството и времето ще бъдат макар и за секунда отново мои.

 ( пълен текст » още 6856 знака | 25 коментара | оценка: 5 ) 

Живея на най-горния етаж. Да си го кажем направо – на тавана. Иначе се явява мансарда, или нещо от рода, но както казва една приятелка, цялото е колкото една баня. Звезди си нямам, не за друго, просто в София не се стъмва.

 ( пълен текст » още 3875 знака | 12 коментара | оценка: 3.68 ) 

Верю Матин допи кръвта си ,но не утоли болката по последното си лято, стаена в костите на прегърбеното му тяло.

 ( пълен текст » още 21121 знака | 20 коментара | оценка: 4.63 ) 

Господ ни бодна с вилицата, установи, че сме хванали златиста корица и че пускаме прозрачен сок - готови опечени сме, сиреч, та милостиво спря фурната.

 ( пълен текст » още 2996 знака | 12 коментара | оценка: 4.73 ) 

Тя е светла, с бяла кожа, широко лице, къдрава черна коса. Пълничка. Някои наричат лицето й детско, тя предпочита по-прости думи. Използва "чар" или "усмивка" или просто "белота".

 ( пълен текст » още 3637 знака | оценка: 4.61 ) 

- Обичам упадъчните истории, нещо да се случва извън нас, разбираш ли?
Тя продължаваше да мачка фаса в пепелника, въпреки че пламъчето отдавна бе изгаснало. Ноктите й бяха лакирани в черно и кожата на пръстите й изглеждаше захабена и мръсна. Носеше сребърен пръстен на безименния пръст, и широка гривна, която изглеждаше тежко и неестествено на тънката й китка.

 ( пълен текст » още 7654 знака | оценка: 4.8 ) 

За вечеря тя винаги пали свещ. Звукът от прищракването на запалката и свистенето на фитила са нещо като церемония. Когато бе още дете загадъчното поклащане на острия пламък я плашеше. Светликът играеше по стените, плъзгаше се по картините и те някак оживяваха. Раздвижваха се. Скучноватите лица от портретите правеха гримаси, намигаха или се зъбеха. Майка й също изглеждаше различна.

 ( пълен текст » още 11298 знака | оценка: 4.69 ) 

- Добър вечер, драги зрителки! Ето новините от днешния ден. Козата на баба Ценка се загуби в Долното дере и единствено благодарение на органите на реда в лицето на горския бе намерена преди да падне в Мътенишката река.

 ( пълен текст » още 5321 знака | 8 коментара | оценка: 5 ) 

Пие мартини с една зелена маслинка и във висока чаша. А той скоч. Това му е четвъртият. Непрекъснато бърка в купата с леда и стиска бучките, докато се стопят. Върховете на пръстите му са побелели от студеното.
Тук са от две седмици. Тя е слаба, нисичка, и много крехка. Има матова кожа и бързо почернява. Бялата й блуза контрастира с тъмния, почти мастилен тен. Той носи къси панталони, зелена блуза и сандали. Вдигнал е единия си крак върху другия и погледът му скача от маса на маса.

 ( пълен текст » още 9567 знака | оценка: 4.78 ) 

Очите й се смеят винаги. Когато е сама или минава оттук с друг. За да я виждам по-добре си купих бинокъл. Сигурно има приятел, който живее в сградата от другата страна на улицата. Идва всяка седмица поне по веднъж, скрива се във вътрешността на старата, олющена кооперация и след час или два излиза. Елегантна е.

 ( пълен текст » още 8525 знака | оценка: 4.88 )