Публикувано от alfa_c на 13.11.2009 @ 15:19:36 (2440 четения) автор: iskraveselinova
Сигурно мнозина са чели "Долорес" от Стивън Кинг. А дали са се замисляли, че наистина може да се случи нещо подобно? И то се е случило. В едно безименно село. Моето село.
Публикувано от aurora на 15.07.2009 @ 10:26:58 (1876 четения) автор: marcusjunius
Още от самото начало се разбра, че между тези двамата – ротния и старшината - нещо не беше редовно. После някой пусна информация, че били обратни и живеели заедно, което си беше направо сензация.
Публикувано от aurora на 01.07.2009 @ 10:17:42 (1786 четения) автор: purko59
Тази сутрин слънцето малко разсеяно се покатери на бърдото и една скала бръзна сърцето му. Червена светлина заля хоризонта, потече над гората, а после изпълни стаята, в която спеше бай Тодор
Цвета отключи, влезе в коридора и пусна препълнените торби – дръжките им се бяха врязали в пръстите й и те чак посиняха. Докато отиде на пазара в “Красно село”, докато се върне, и денят минал.
Публикувано от alfa_c на 07.06.2009 @ 18:13:20 (2150 четения) автор: joy_angels
- Ииих, и ти бре Манчо... Какви ги думаш... Че бива ли таквиз приказки, а?
Милена се заливаше от смях, а плитките й се тресяха върху гърдите.
- Че тъй си е, Милено, Милено, моме цървено! Най-си личната в наше село, ама аз тъй те искам – като те видят, всички да ми завиждат, че от мойта изгора по-добра няма!
Публикувано от aurora на 29.05.2009 @ 20:12:31 (2174 четения) автор: biruni
Възрастния мъж лежеше в леглото, вперил поглед в часовника - равномерното тиктакане го успокояваше. Вечерно време много обичаше да пали и гаси нощната лампа над главата си на всяка десета секунда, за ужас на домашните. Те не говореха с него, а само помежду си.
Публикувано от alfa_c на 20.12.2008 @ 18:35:00 (2580 четения) автор: joy_angels
*На баба ми Цанка, която не ме дочака да се родя. На дядо ми Илия, който не ме дочака да порасна. На татко, който не ме дочака да помъдрея. И на всички, които някъде чакат децата си да се завърнат. Весела Коледа! Радост
Зимата наметна дългото си бяло палто върху планината и всичко живо се изпокри по джобовете му – там, където беше топло, сухо и миришеше на празници.
*На баба ми Цанка, която не ме дочака да се родя. На дядо ми Илия, който не ме дочака да порасна. На татко, който не ме дочака да помъдрея. И на всички, които някъде чакат децата си да се завърнат. Весела Коледа! Радост
Зимата наметна дългото си бяло палто върху планината и всичко живо се изпокри по джобовете му – там, където беше топло, сухо и миришеше на празници.