| Бдинци лъвове титаниПубликувано от alfa_c на 05.10.2011 @ 12:31:40 (2231 четения)автор: Nadie Да беше юни като юни, а то – пещ! На камък яйце да чукнеш – в миг ще се облещи. Ама де яйце, де? По прашния път се тътреше върволица изтерзани женоря - коя нарамила денк с покъщнина, коя – впрегнала себе си в каруцата вместо кон, а в каруцата орда гладни, сополиви дечурлига.
По пътяПубликувано от alfa_c на 16.05.2011 @ 22:58:29 (1406 четения)автор: verysmallanimal - Вървиш по пътя и си мислиш разни неща. Улисан, не забелязваш как постепенно стъпките ти се забавят, заглъхват... сянката ти се удължава и се слива с пътя. И ето – станал си път. Лежиш под небето, усмихваш се и чакаш някой да те извърви – поп Митър ме погледна с бялото на окото, поусмихна се и продължи:
Морски пейзаж с рибаПубликувано от aurora на 25.02.2011 @ 08:35:26 (1415 четения)автор: verysmallanimal Някога, някъде на изток, някой си бил казал, че ако седиш достатъчно дълго на едно място и не шаваш много, целият свят ще се извърви пред очите ти. Твърдо заставам зад тази житейска мъдрост.
РиголетоПубликувано от alfa_c на 17.02.2011 @ 10:36:30 (1358 четения)автор: verysmallanimal Селото е малко, улиците са тесни, а къщите, като изключим кметството и комуналното стопанство, са все едноетажни.
Три етажаПубликувано от aurora на 14.12.2010 @ 11:08:11 (1310 четения)автор: verysmallanimal Забравил съм си ключа. Редовния номер. Пребърквам всички джобове, но освен половин недопушена цигара не намирам нищо.
Коледата на ГошкоПубликувано от aurora на 13.12.2010 @ 11:24:03 (1302 четения)автор: vicont Сивото декемврийско утро разхлабваше бавно мразовитата си хватка с настъпването на деня. Крехката корица скреж, покрила като призрачно було силуетите на колите и сградите, изчезваше мистериозно с дъха на забързаните хора.
Просякът на времетоПубликувано от aurora на 20.10.2010 @ 10:33:08 (1310 четения)автор: wingstofly Срещнах го в един бар, в който се отбивахме с колегите за по едно след работа. В началото беше просто един мъж, около петдесетте, който пиеше питието си. После стана Мъжът, Който Винаги Седеше в Ъгъла - в полу-тъмнината, на малка масичка, поставена там като че ли точно за него. За известно време беше Самотният Тъжен Мъж. И не знам точно как, но накрая се превърна в Просякът на времето.
СвръхчовекПубликувано от aurora на 20.08.2010 @ 17:37:54 (1541 четения)автор: YouNeedLobotomy Първото нещо, на което те учат, е да не спираш да се усъвършенстваш.
Зара ЗарковаПубликувано от alfa_c на 05.08.2010 @ 23:25:50 (1769 четения)автор: iskraveselinova Зара Заркова е онази жена, която всяка сутрин, като в някакво евтино шлагерче или като в изтъркан филм, храни гълъбите в парка. Едва ли има на света по- банална, по- досадна до втръсване сцена от тази- жена, несретница, заобиколена от благородните птици, символ на чистотата и мира, дрън- дрън…
Първа цигулкаПубликувано от Aurora на 16.07.2010 @ 17:27:39 (1453 четения)автор: viadolorosa Бяха и простили, че е посредствена и бездарна. Но, че бе любовница на Маестрото не можеха да преглътнат за нищо на света. Това означаваше влияние, власт и сила. Това означаваше първа цигулка в оркестъра, повече слава и повече пари...
| | |
|
Лопата218 » показани 35773 от 125000 заявени |
Публикувано на 10.04.2015 @ 19:34:12 (389 четения)
автор: nickyqouo » раздел: Фантастика
Тежки облаци се гонеха в надвисналото оловно-сиво небе. Мрачни небеса обвили мрачен свят. Мъртвите скелети на градове и високи сгради протягаха костеливи, сухи пръсти към небесата. Нямаше да ги достигнат никога.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|