Сгромоляса се небето над Самар дере, затисна го и не му даде дъх да си поеме.

 ( пълен текст » още 10864 знака | 18 коментара | оценка: 5 ) 

Да беше юни като юни, а то – пещ! На камък яйце да чукнеш – в миг ще се облещи. Ама де яйце, де? По прашния път се тътреше върволица изтерзани женоря - коя нарамила денк с покъщнина, коя – впрегнала себе си в каруцата вместо кон, а в каруцата орда гладни, сополиви дечурлига.

 ( пълен текст » още 5953 знака | 21 коментара | оценка: 5 ) 

- Вървиш по пътя и си мислиш разни неща. Улисан, не забелязваш как постепенно стъпките ти се забавят, заглъхват... сянката ти се удължава и се слива с пътя. И ето – станал си път. Лежиш под небето, усмихваш се и чакаш някой да те извърви – поп Митър ме погледна с бялото на окото, поусмихна се и продължи:

 ( пълен текст » още 11506 знака | 15 коментара | оценка: 5 ) 

Някога, някъде на изток, някой си бил казал, че ако седиш достатъчно дълго на едно място и не шаваш много, целият свят ще се извърви пред очите ти. Твърдо заставам зад тази житейска мъдрост.

 ( пълен текст » още 14100 знака | 9 коментара | оценка: 5 ) 

Селото е малко, улиците са тесни, а къщите, като изключим кметството и комуналното стопанство, са все едноетажни.

 ( пълен текст » още 12951 знака | 11 коментара | оценка: 5 ) 

Забравил съм си ключа. Редовния номер. Пребърквам всички джобове, но освен половин недопушена цигара не намирам нищо.

 ( пълен текст » още 8529 знака | 12 коментара | оценка: 4.42 ) 

Сивото декемврийско утро разхлабваше бавно мразовитата си хватка с настъпването на деня. Крехката корица скреж, покрила като призрачно було силуетите на колите и сградите, изчезваше мистериозно с дъха на забързаните хора.

 ( пълен текст » още 16235 знака | 11 коментара | оценка: 5 ) 

Срещнах го в един бар, в който се отбивахме с колегите за по едно след работа. В началото беше просто един мъж, около петдесетте, който пиеше питието си. После стана Мъжът, Който Винаги Седеше в Ъгъла - в полу-тъмнината, на малка масичка, поставена там като че ли точно за него. За известно време беше Самотният Тъжен Мъж. И не знам точно как, но накрая се превърна в Просякът на времето.

 ( пълен текст » още 15955 знака | 7 коментара | оценка: няма ) 

Първото нещо, на което те учат, е да не спираш да се усъвършенстваш.

 ( пълен текст » още 8501 знака | 4 коментара | оценка: няма ) 

Зара Заркова е онази жена, която всяка сутрин, като в някакво евтино шлагерче или като в изтъркан филм, храни гълъбите в парка. Едва ли има на света по- банална, по- досадна до втръсване сцена от тази- жена, несретница, заобиколена от благородните птици, символ на чистотата и мира, дрън- дрън…

 ( пълен текст » още 9011 знака | 15 коментара | оценка: няма )