Живеем с теб на седмото небе.
Кварталът "Рай" посрещна ни безлюден.
И други са се клели, но не е
константа тази обич пеперудена.

 ( пълен текст » още 752 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Как искам да съм малък таралеж, додето още листи се гората! –
на някоя пътечка да ме спреш във шумата със есенна позлата,
да ме погали бялата ти длан и да ме вдигнеш в топлите си шепи,
без шала ти със мирис на шафран намръзнах яко в зимите свирепи,
над моите бодли да стелнеш в миг косиците си, стегнати със шнола,

 ( пълен текст » още 705 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Ще направя ръцете си кръг.
Пръстите – възел.
И ще кажа на думите: млък!
На сърцето: не бързай!

 ( пълен текст » още 506 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... ветрец ли чепка първите мъгли,
за мен ли в бяло пролетта се барна,
или се вейват твоите поли? –
из шеметните утрини на Варна,
морето ли из твоите коси

 ( пълен текст » още 469 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Спря дъждът да диша – легна сред тревите.
Вече е излишно да го приютите.
Нито го люлеят мрачните ви мисли.
Колко време зрее здрач – да се пречисти?

 ( пълен текст » още 673 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... дали понявга мислиш си за мен, и слитам ли из сънищата твои? –
мъжът, поспрял в полетата ти с лен – в цафарата дъха си да настрои,
момчето покрай барата с върби, издигнало над този свят хвърчило,
или поетът, който – може би? – прощава се сега със всичко мило,
щурчето из безмълвните треви, работещо безспир на нощна смяна,

 ( пълен текст » още 703 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Този мъж, който срещнах в подмола на моята младост,
бе посипан с барут и ми стигаше драска с кибрит –
да взривя есента и в пръхтящи от дим листопади
да изригнат телата ни с порив, старателно крит.

 ( пълен текст » още 1054 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Всичко вече е толкова минало,
че не помня кога е било.
Върху мене небето е зинало –
нито лъч, нито лъх
от крило.

 ( пълен текст » още 773 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... понеже пак за теб се размечтах, доде топят се тежките капчуци,
сега варя ти в тенджерката грах със шепа замразени зеленчуци –
доматче, лучец, морковче, картоф, наръсих стиска чубрика и джоджен,
по теб цял век немея от любов! – защото без любов съм невъзможен,
доде го рязах, плаках над лука, и размечтах се в сладостна омая! –

 ( пълен текст » още 700 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

... какво да сторя, че да бъде юни, и Времето за двама ни да спре,
да хлътнем пак из топлите лагуни, в лиманите край лятното море,
и – лошо бодигардът пред хотела да ни изгледа някак – под око! –
ти – с чорлавата сламена капела, аз – с вехтите си плувки от трико,

 ( пълен текст » още 711 знака | 1 коментар | оценка: 5 )