... когато остарея – и когато нахълтам в твоя спомен някой ден,
във крайчеца на мъжкото ми лято дали ще спреш на пейката до мен,
случайница, слетяла – тъй красива, в последните ми утринни роси! –
със роклицата, дето ти отива, с две панделки във своите коси,
отново да се видя из Всемира! – как с теб във звездни стихове летя,
... из дълбоките дъбрави – както си косях сено,
зърнах в роба без ръкави в миг девойченце едно,
по безшумната пътека гледах я – към мен върви,
и се свличаха полека! – под косата ми треви.
Тръсна ми косица руса – и след миг ѝ чух гласа,
... защото ти ми идеш всяка нощ в дрипясалите сънища по изгрев,
сънувай ме във своя звезден кош – един, дошъл от хорърите, изверг,
пияница и вакх, сархош, пергиш, серсем, след който думите бледнеят,
и по-добре е кротко да мълчиш! – щом угася след малко полилея,
красивата ти роклица от лен, прости ми, но ще я свлека от тебе,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14222
Онлайн са:
Анонимни: 905
ХуЛитери: 5
Всичко: 910
Онлайн сега:
