Този кратък Живот заприлича досущ на корида –
даже лунният рог връх заостри внезапно срещу ми,
за да може, когато прехапя език от обида,
да изкорми душата ми, пълна с неказани думи.
Да живеят най-силните думи - плитък гроб за удавени истини!
Да живее лъжата, с която излекува до белег крещящата рана.
Пий до дъно. Издъно изтръгната, песента на ръцете ни чисти,
десет пъти прилежно измити със чужда вина, ни остана.