В оная нощ валеше черен дъжд
и всички дворни псета побесняха –
на другоселец виеха! – на мъж,
подирил под чардаците ти стряха,
когато спря край твоите врати
... на втори август винаги вали и Варна се размива във пейзажа,
и локвите се раждат със бодли! – ела при мен и ще ти ги покажа,
и пльосва се морето по корем, върти прибоят дрипав кат медузи,
и трябва да съм луд, ама съвсем, че все така да вярвам във илюзии,
несвестен комарджия – на белот изгубил всичко, ще си чакам края –
Ще те милва дъждът – нека той на гръдта ти вали,
за какво да те кича със сини метличини цвете?
Ветролеят ми се на дипли кашмирите твои – поли,
и никак не ме боли,
стани и ходи, Жена?
Обирай точките на мъжете!
... щастливо бъдеще ни предстои! – ми обещаха медиите снощи.
И вапцаха го с розови бои – със кеф! – и в електронните ми пощи.
Пред Просто Киро с Христо Иванов си глътнах в изумление езика.
И живна в мен народната любов пред тия двамца – лика и прилика!
Реки безкрай и златни равнини ми обещаха – щедри властни влъхви.
... щастливо бъдеще ни предстои! – ми обещаха медиите снощи.
И вапцаха го с розови бои – със кеф! – и в електронните ми пощи.
Пред Просто Киро с Христо Иванов си глътнах в изумление езика.
И живна в мен народната любов пред тия двамца – лика и прилика!
Реки безкрай и златни равнини ми обещаха – щедри властни влъхви.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14201
Онлайн са:
Анонимни: 561
ХуЛитери: 4
Всичко: 565
Онлайн сега:
