Нали до днес си падам малко пубер,
макар че вече хълтам в старостта,
момичето – в което бях се влюбил,
го срещнах днес след петдесет лета,

 ( пълен текст » още 808 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

... понякога сънувам, че съм твой,
че се прибирам привечер при тебе,
и – че не съм лирически герой,
дошъл от свят далечен и вълшебен –

 ( пълен текст » още 867 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Очите ми
са копчетата нежност,
с които закопчавам самотата.

 ( пълен текст » още 852 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... ще глътне Август в жежката си пещ
морето, плажа, лодките и бриза,
и гларуса, във чийто клюн – в летеж! –
и рибите към Господа възлизат,

 ( пълен текст » още 896 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Дъждът дойде без теб и изваля,
денят и той така ще си отиде.
Полека ще забравя, че боля.
Ще ставаш постепенно по-невидим.

 ( пълен текст » още 731 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... на втори август винаги вали и Варна се размива във пейзажа,
и локвите се раждат със бодли! – ела при мен и ще ти ги покажа,
и пльосва се морето по корем, върти прибоят дрипав кат медузи,
и трябва да съм луд, ама съвсем, че все така да вярвам във илюзии,

 ( пълен текст » още 683 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Не беше лесно да си тръгна.
До днес не знам защо избягах.
И сякаш станаха на въглен
петите ми във листопада.

 ( пълен текст » още 562 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Тишината е мъдрост, която не съм пожелала.
Не посмях да порасна до сянка и дъх на иглика.
Листопадът горчи от тръпчивия вкус на раздяла.
И понеже си тръгваш, ще бъда безсилна да викам.

 ( пълен текст » още 894 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

Градът размазва тежкия си грим
и клепките му мигом стават златни.
Преди да тръгнеш, нека помълчим.
Благословена бях със обичта ти.

 ( пълен текст » още 798 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... в семейното хотелче "Братя Грим", строено за любовни катунари,
нощта след теб си литна яко дим! – и утрото на пътя пак ни свари,
ти – светлинка в тунела преди Бов, аз – в тромавия "Биомет" за Варна,
летящи в своя късен миг любов, в която – и отвъд дори! – ще вярвам,
прекрасна! – на хотелското шалте косите си разреса с рехав гребен,

 ( пълен текст » още 708 знака | 2 коментара | оценка: 5 )