... на втори август винаги вали и Варна се размива във пейзажа,
и локвите се раждат със бодли! – ела при мен и ще ти ги покажа,
и пльосва се морето по корем, върти прибоят дрипав кат медузи,
и трябва да съм луд, ама съвсем, че все така да вярвам във илюзии,
Тишината е мъдрост, която не съм пожелала.
Не посмях да порасна до сянка и дъх на иглика.
Листопадът горчи от тръпчивия вкус на раздяла.
И понеже си тръгваш, ще бъда безсилна да викам.
... в семейното хотелче "Братя Грим", строено за любовни катунари,
нощта след теб си литна яко дим! – и утрото на пътя пак ни свари,
ти – светлинка в тунела преди Бов, аз – в тромавия "Биомет" за Варна,
летящи в своя късен миг любов, в която – и отвъд дори! – ще вярвам,
прекрасна! – на хотелското шалте косите си разреса с рехав гребен,
- Джазирай Пенка! - се изтръгна от гърлото на Матей. Черната тениска, прилепнала по него се открояваше на зачервеното му превъзбудено и започващо да се предава тяло. Пено "тромпеда" повдигна инструмента си и жалните вопли изведнъж се заизвиваха в ритъм с привкус на евтин Ню Орлеандски бърбън. Дребната присвита женица, крачеща редом до Матей по прашния черен път, водещ до старите гробища сгърчи изтерзаната си душа.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14235
Онлайн са:
Анонимни: 1186
ХуЛитери: 1
Всичко: 1187
Онлайн сега:
