… аз някога бях лошото момче, в което ти безпаметно се влюби,
и позволи му – да те завлече! – в горите със светулкови коруби,
в зениците ти – в синята им глъб, да чезна из Господните недели,
и да забравиш мировата скръб, която във пространствата се стели,