... а Варна ме посрещна с дъжд и студ,
нима след теб и лятото офейка? –
седя си – леко трезвен, сам и луд,
на своята сиротна Седма пейка,
усещам – в есенните пустоти! –
... през девет – зад десетите баири, във къщата завръщам се по мрак,
а VEF-чето на дядо все тъй свири, забравено в прегрелия контакт,
завесите жълтеят – все тъй вехти, и вредом виснат ленти за мухи,
и сякаш чувам – дядо сурка чехли през дворчето със цветните лехи,
асмичката край плевника колтучи и кръсти се – дано да завали! –
... и аз не знам защо държи ме Бог
все още жив на Синята планета,
дали защото дадох му оброк? –
да съм братле на ятото врабчета,
да овладея птичия език,
... а есента ми праща тайни знаци, пред мен забила в пясъка пети –
морето чорли въ́лна на дараци, вълна̀та в центрофуги я върти,
и плажът – цял на вили-мотовили, проскърцва изпод моя мокасин,
и гларусите – сиви ескадрили – пикират върху мъртвия делфин,
спасителчето търка с едра шкурка чадъра от проклетата ръжда,
... когато бях на тридесет и седем, гледачката на боб ми обеща,
че ще си пукна праведен и беден, тъй както гол дошъл съм на света,
животецът си мина – и замина, два века извъртях – като насън,
и с простичката моя окарина ви свирех аз, подпрян на някой пън,
по-мъдър от гигантските секвои в Канада, във Австралия и САЩ,
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14243
Онлайн са:
Анонимни: 789
ХуЛитери: 0
Всичко: 789
