Като перце е нежна тишината.
Въздишам – тя едва потрепва.
Присвих дъждовната си шепа –
да полюлея есенния вятър.

 ( пълен текст » още 469 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

Не знам къде отива този свят.
Не знам дали и краят му е близко.
Живея ли? Живея като в Ад,
от който няма мърдане – и изход.

 ( пълен текст » още 904 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... дувари с вкопчени бръшляни, егреци с ялови кози,
със мокри от дъжда сукмани по хълма есента пълзи,
седя под кривите си круши – и в сумрачната мърчина
селцето – стихнало, се гуши в две педи ледена слана,
ни кончето пръхти във дама, в зори – със третия петел,

 ( пълен текст » още 693 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

...Най-ценният за мене миг –
когато мракът се избистря,
е пеленачешкият вик
на първия куплет връз листа –

 ( пълен текст » още 353 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

... върху сачака с вехтите асми
орляче гладни косери се спуска,
додето дядо огъня стъкми,
ще поседя с лула тютюн на пруста,

 ( пълен текст » още 737 знака | 1 коментар | оценка: 4.66 ) 

... вятър ходи на кокили през купите със сенце,
куче лавне, кон изцвили, стихне сънното селце,
нощ отхожда, ден дохажда, сякаш за лопатка жар,
и се вейва – черна сажда – татък звездния Колар,
и – връз гърбавото било – мокра вълна на дарак –

 ( пълен текст » още 526 знака | 3 коментара | оценка: 5 ) 

... погледа ми нищо не помътя,
ни душата – в тясната ми гръд.
Мога да преспя на кръстопътя –
сетне пак! – по праведния път.

 ( пълен текст » още 723 знака | 1 коментар | оценка: няма ) 

... защо изобщо някога съм бил детенцето на дядо – и на баба ми,
валмо от трън, бодили и осил, търкалям се във спомени ограбени –
пресъхна в двора старата чешма – и циганите къщата събориха,
обраха сетне древната асма – и брусиха с железни пръти ореха,

 ( пълен текст » още 699 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Есента цяло лято сънува сърни, тънконоги сърни сред листата.
Есента се събужда от няколко дни, дълго реше коси и намята

 ( пълен текст » още 561 знака | 4 коментара | оценка: 5 ) 

... вятър къща и граници няма, както рибата няма си дом –
тази мъдрост я помня от мама и повтарям си я мълчешком,
остарях, оглупях общо взето! – ала както животът върви,
щом реша да преспя на полето, Бог ми стелва бездънни треви,
в звездни бездни безмълвия пия и записвам ги с черен молив,

 ( пълен текст » още 633 знака | коментирай | оценка: 5 )