| Брезови стиховеПубликувано от anonimapokrifoff на 15.09.2022 @ 10:45:49 (99 четения)автор: zinka .... на М.К.
Днес ми се пишат стихове
ласкави, нежни, добри,
сякаш че с тебе навлизаме
в брезови светли гори.
Автограф от плашилоПубликувано от anonimapokrifoff на 13.09.2022 @ 11:11:23 (92 четения)автор: Albatros Полегна вече слънцето на лакът
по заник – на баира да поспи.
А лятото вехнее все по-яко –
и дрипавеят старите липи.
Решетки за ангелиПубликувано от Administrator на 10.09.2022 @ 13:34:10 (96 четения)автор: YOTOVAVA Не знам защо на мен това се случи –
умора или болест надделя?
Навярно диагнозата е скучна –
на тази възраст никнат ми крила.
Къде изчезна малкото момче?Публикувано от anonimapokrifoff на 10.09.2022 @ 09:11:12 (84 четения)автор: Albatros ... мирише ми на пиленце със лук, на чер пипер, дафинов лист, на мама,
и връща се – със птичките от юг, момчето в мен със бархетна пижама,
летящо в парка с ролкови кънки – и в стихналите утринни пресечки,
повярвало, че в летните лъки светулките в косите му са вечни,
щом скъса чепарето за сафрид – и малкото юначе ще поплаче! –
Мъж в дъждаПубликувано от anonimapokrifoff на 09.09.2022 @ 11:36:22 (106 четения)автор: Albatros Брадясали библейски дъждове
дълбаят голобрадите баири.
А из блатата щъркелът кълве
мехурчета по жабешките дири.
Аз, лудият поет на ВарнаПубликувано от anonimapokrifoff на 07.09.2022 @ 10:12:12 (104 четения)автор: Albatros ... тъй носи градската мълва, че съм пияна откачалка,
че спя в таванче три на два, и пенсийката ми е жалка,
че хляб на вересия ям – с три бири! – пак на вересия,
че влизам в килнатия храм – парите в дѝскоса да свия,
че в МОЛ-а с две ръце крада, чак камерата ме засякла! –
Спомен за Бай СиваюшиПубликувано от anonimapokrifoff на 05.09.2022 @ 09:49:18 (71 четения)автор: Albatros ... дюкянчето край Римската стена със вечния албанец Сиваюши
навярно от Балканската война до днес не беше спирало да пуши,
с портретите над старото кюмбе на Ленин, Сталин, Тито и Гагарин,
бай Сиваюши май единствен бе във Варна със кетап за обущарин,
от него кътам споменче – налче, на шкафа във семейната ми спалня,
ГлаголиПубликувано от anonimapokrifoff на 04.09.2022 @ 09:52:25 (86 четения)автор: Albatros ... вятър стене, грачи гарван, сурна се по гръб мъгла –
вълна с денкове стоварва – да ги чепка! – е дошла,
студ в светулкови коруби, студ в човешките души,
из тревите – проснат губер, зайчето преде с уши,
листопадът тръска дрипи – мръзнат голите брези,
| | |
|
Глаголи » показани от заявени |
Публикувано на 04.09.2022 @ 09:52:25 (86 четения)
автор: Albatros » раздел: Избрано поезия
... вятър стене, грачи гарван, сурна се по гръб мъгла –
вълна с денкове стоварва – да ги чепка! – е дошла,
студ в светулкови коруби, студ в човешките души,
из тревите – проснат губер, зайчето преде с уши,
листопадът тръска дрипи – мръзнат голите брези,
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|