... щом слънцето се килне от умора – във залеза на гърбавия рид,
под спуканите грънци на стобора ще поседя, от друмища пребит,
зад мен ще скърца къщата на баба, и дядо пак луличка ще кади,
ще крее в мен надеждицата слаба да ги съзра – по-живи отпреди,

 ( пълен текст » още 877 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

Да си подредя къщата:
да измета горчивите спомени,

 ( пълен текст » още 722 знака | 2 коментара | оценка: няма ) 

... световното богатство се побира понякога и в шепица една –
с приятел да изпиеш халба бира, да кротнеш с ласка хубава Жена,
подир дъжда да милнеш треволяче, да те докосне охлювче с рогца,
и на асфалта – щом дете заплаче, да му рисуваш весели слънца,

 ( пълен текст » още 730 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... лятото баира превали и след мен прескунди се оттатък,
в дупките на дивите пчели почнаха кълвачите да тракат,
и душица с три калпака мъх изворът на припека притули,
рой щурци, останали без дъх, изпилиха нервите на юлий,

 ( пълен текст » още 914 знака | 1 коментар | оценка: 5 ) 

Помъкнал не мотика, а тефтер
с безумно тъпи стихчета и прози,
аз – косер, закъснял за гроздобер! –
стърча сега сред бащиното лозе.

 ( пълен текст » още 769 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

Навярно криви ги редих,
щом сметките ми не излизат.
Парици не спестих от стих.
Слънчаса сетната ми риза.

 ( пълен текст » още 1052 знака | коментирай | оценка: няма ) 

Дълбоко в паметта ми има мрак,
сред който се страхувам да нагазя.
Нима съм се родила единак –
посрещан и преследван със омраза?

 ( пълен текст » още 584 знака | коментирай | оценка: няма ) 

... ако погалиш камъка с ръка, ще види Бог, че си добро човече,
ще те попита: – Накъде така, изглежда, път нарамил си далечен? –
ще седнем в прегорелите треви, и ще си мисля в жилавия троскот,
тъй както бързо Времето върви, май, и минута нямаме за Господ? –

 ( пълен текст » още 736 знака | коментирай | оценка: 5 ) 

(от „Приятелски стихове”)

 ( пълен текст » още 693 знака | 2 коментара | оценка: 5 ) 

... щом вятърът запее тъжни песни и облаци бездомни накълби,
по своите посоки – неизвестни, и аз ще се отправя – може би? –
там, дето ме очакват свидни хора – аверите ми, моят стар баща,
и да поседнем, както нявга, в двора – по чаша вино Бог ни обеща,

 ( пълен текст » още 737 знака | коментирай | оценка: няма )