 | Спомен за моя бащин домПубликувано от Administrator на 30.07.2020 @ 11:15:10 (105 четения) автор: Albatros... щом слънцето се килне от умора – във залеза на гърбавия рид,
под спуканите грънци на стобора ще поседя, от друмища пребит,
зад мен ще скърца къщата на баба, и дядо пак луличка ще кади,
ще крее в мен надеждицата слаба да ги съзра – по-живи отпреди,
Песен за световното богатствоПубликувано от Administrator на 28.07.2020 @ 14:04:05 (156 четения) автор: Albatros... световното богатство се побира понякога и в шепица една –
с приятел да изпиеш халба бира, да кротнеш с ласка хубава Жена,
подир дъжда да милнеш треволяче, да те докосне охлювче с рогца,
и на асфалта – щом дете заплаче, да му рисуваш весели слънца,
Преразказ по картината на ШишкинПубликувано от anonimapokrifoff на 27.07.2020 @ 12:40:23 (122 четения) автор: Albatros... лятото баира превали и след мен прескунди се оттатък,
в дупките на дивите пчели почнаха кълвачите да тракат,
и душица с три калпака мъх изворът на припека притули,
рой щурци, останали без дъх, изпилиха нервите на юлий,
Лозето на таткоПубликувано от viatarna на 26.07.2020 @ 21:24:12 (141 четения) автор: AlbatrosПомъкнал не мотика, а тефтер
с безумно тъпи стихчета и прози,
аз – косер, закъснял за гроздобер! –
стърча сега сред бащиното лозе.
Звезден единакПубликувано от Administrator на 18.07.2020 @ 20:16:14 (110 четения) автор: yotovavaДълбоко в паметта ми има мрак,
сред който се страхувам да нагазя.
Нима съм се родила единак –
посрещан и преследван със омраза?
Здравей, добро човечеПубликувано от Administrator на 16.07.2020 @ 13:38:35 (97 четения) автор: Albatros... ако погалиш камъка с ръка, ще види Бог, че си добро човече,
ще те попита: – Накъде така, изглежда, път нарамил си далечен? –
ще седнем в прегорелите треви, и ще си мисля в жилавия троскот,
тъй както бързо Времето върви, май, и минута нямаме за Господ? –
Пътуващи душѝПубликувано от anonimapokrifoff на 15.07.2020 @ 10:43:46 (89 четения) автор: Albatros... щом вятърът запее тъжни песни и облаци бездомни накълби,
по своите посоки – неизвестни, и аз ще се отправя – може би? –
там, дето ме очакват свидни хора – аверите ми, моят стар баща,
и да поседнем, както нявга, в двора – по чаша вино Бог ни обеща,
| | |
|
Пътуващи душѝ » показани от заявени |
Публикувано на 15.07.2020 @ 10:43:46 (89 четения)
автор: Albatros » раздел: Избрано поезия
... щом вятърът запее тъжни песни и облаци бездомни накълби,
по своите посоки – неизвестни, и аз ще се отправя – може би? –
там, дето ме очакват свидни хора – аверите ми, моят стар баща,
и да поседнем, както нявга, в двора – по чаша вино Бог ни обеща,
|
|
|
| |
 | |  |
 | В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|