... навярно във последния живот,
във който се налага да живея,
приличам на махленски идиот,
смирено слязъл привечер на кея,
под мен морето ври като казан,
Най-най-първо бе слънцето в пукнатия прозорец.
Заслепява ме дълго... непонятно говори.
Лекомислени изгреви в безпорядък ме будят.
А най-първо бе слънцето - ярък рой пеперуди.
... с подстриганото теме на черта,
обръснати, брадясали – и диви,
останахме тъй малко на света,
че аз се чудя как сме още живи? –
със белите си ризи – неглиже,
... с подстриганото теме на черта,
обръснати, брадясали – и диви,
останахме тъй малко на света,
че аз се чудя как сме още живи? –
със белите си ризи – неглиже,