Есента е развяла коси в цвят от дюля до кестен
и по пътя си страстни въздишки събира.
Тя сърдечен сонет е, в очи замечтани замесен,
и напомня на звук от разнежена лира.
... разделям се със този свят – не съм дошъл по своя воля,
не бях пчеличка в розов цвят, за скъдно слънчице да моля,
пастир на мравките – вървях пред черните им легиони,
през локви, преспи, кал и прах, къде не вятърът ме гони? –
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13883
Онлайн са:
Анонимни: 271
ХуЛитери: 5
Всичко: 276
Онлайн сега:
.JPG)
