ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 805
ХуЛитери: 1
Всичко: 806
Онлайн сега::: diogen
| Сред 7 000 000 000 светли птициПубликувано от anonimapokrifoff на 05.04.2023 @ 11:24:31 (64 четения)автор: Albatros ... на път поел с разпъната душа, която знае две – и помни двеста,
започнах все по-често да греша в мълчанията, в думите, във жеста,
тъй нелогичен и несъвместим, дори на стих, с препускащото Време,
в един живот без маска и без грим! – седя и чеша голото си теме –
единствено със мъдрости богат, все тъй си трупам скърби и печали,
МамаПубликувано от anonimapokrifoff на 02.04.2023 @ 10:20:24 (66 четения)автор: Albatros ... навярно всичко друго е измама,
освен в часа на Третите петли
да се завърна някой ден при мама
и да забравя, че светът боли,
Опровергаване на тялотоПубликувано от anonimapokrifoff на 31.03.2023 @ 11:38:56 (64 четения)автор: Albatros ...когато тялото не иска,
но мисълта все тъй си ще,
отново турям бяла ризка
и ставам същото дете –
с джоб лимки, прашка и фенерче,
Баща и синПубликувано от anonimapokrifoff на 28.03.2023 @ 10:56:25 (69 четения)автор: Albatros ... посочи ми тревите, в които ще легна при теб,
може би ще ти дойда на гости през идната пролет,
твоят бащински поглед понякога беше свиреп –
из минутите, дето криле съм разпервал за полет,
аз не зная защо с мене беше гневлив и суров,
В красивата илюзия за ВечностПубликувано от anonimapokrifoff на 27.03.2023 @ 10:43:29 (55 четения)автор: Albatros ... душата ми е къщичка на припек, отворена за всекиго в зори,
щом птиците се връщат от Египет, и хорицата стават по-добри,
когато благо слънчицето грейне, аз си открехвам пътните врата
и ви очаквам – братя ненадейни, дошли при мен от края на света,
Преброждане на пустинятаПубликувано от Administrator на 25.03.2023 @ 12:17:36 (64 четения)автор: YOTOVAVA Всеки ден е различен. Аз мразя за смърт да говоря.
Ни да паля свещта си сред храм и тълпа еретици.
Вярвам само, че има ли кой да ни гледа отгоре,
то отдавна от нас е отвърнал дъждовни зеници.
Началото на БезкраяПубликувано от anonimapokrifoff на 25.03.2023 @ 09:10:14 (57 четения)автор: Albatros ... когато някой ден си тръгна от този ненормален свят,
ще грохне – сиротинка кръгла, стрелката в моя циферблат,
ще се върти за всички други – и, слава Богу! – не за мен,
опечалил деца, съпруги, ще хлътна в бездната – смирен,
ще се простя и аз навеки! – с миража, че щастлив живях,
| | |
|
Лопата218 » показани 4128 от 125000 заявени |
Публикувано на 10.04.2015 @ 19:34:12 (384 четения)
автор: nickyqouo » раздел: Фантастика
Тежки облаци се гонеха в надвисналото оловно-сиво небе. Мрачни небеса обвили мрачен свят. Мъртвите скелети на градове и високи сгради протягаха костеливи, сухи пръсти към небесата. Нямаше да ги достигнат никога.
|
|
|
| |
| | |
| В и д е о Х у Л иПоследните 3 клипа
|